Площадът още не е огласен от звънците. Маските са свалени и под тях личат усмивки, зачервени от студ и от нетърпение. Кожените пояси с чанове почиват на пейката, а рогата са подпрени до стената на читалището. Някой разказва стара случка от миналата година, друг поправя мустаците на своята маска. Смехът се разлива свободно — човешки, топъл, без страховития глас, който след малко ще прогони злото. В този кратък миг между делника и обреда те са просто съседи и приятели, събрани на приказка, преди да влязат в ролята си.
преди да прогоним
злото —
кукери на раздумка
Диана Тенева
AI Generated Image
Няма коментари:
Публикуване на коментар