Излязох рано, без да бързам. Клоните бяха побелели от скреж, сякаш нощта още не си е тръгнала. Стоях и гледах — не търсех нищо, но очите ми се спряха там, където цветът отказваше да изчезне. Шипките светеха отдалеч, малки и упорити, и ми напомниха за онова в мен, което остава живо, дори когато всичко наоколо се е свило от студ. Усмихнах се — не заради топлината, а защото я познах.
скреж по клоните...
само шипките
червенеят отдалеч
Диана Тенева
 |
| Снимка от нета |
Няма коментари:
Публикуване на коментар