Седя на ръба на леглото и не бързам да го затворя. В този куфар не прибирам просто дрехи, а утрини с мирис на кафе, смеха ти в коридора, шума на ключа в бравата. Опитвам се да подредя всичко внимателно, сякаш редът може да укроти липсата. Пръстите ми се спират върху старата тениска, която винаги вземах „за всеки случай“ — сега случаят е сбогуването. Знам, че тръгвам, но част от мен остава тук, между книгите, картините и недоизречените думи.
сбогуване...
носталгия наднича
от подредения куфар
Диана Тенева
 | |
|
Няма коментари:
Публикуване на коментар