Нощта ни разголва докрай - до кост. Светлината не топли, само увеличава разстоянието между нас. Всичко, което бихме могли да бъдем, стои неизречено — не от страх, а от знание. Понякога небето е свидетел, понякога съдник; тази нощ е и двете.
гладна луна
ни гледа отвисоко…
невъзможна любов
Диана Тенева
"Луната Кингу" - Живко Тенев - Жисен
Няма коментари:
Публикуване на коментар