Пръстен
За твойто тихо идване,
което
все още в мен отеква като
гръм,
за даденото и назад
невзето,
за прошката, че с теб съм
и не съм,
за думите, понякога
спестени,
за ласките, които не
спести,
за силата, която вля у
мене,
когато беше най-безсилна
ти,
за туй, че бе на мое име
кръстен
и твоя лош, и твоя хубав
час,
на твоя малък пръст
наместо пръстен
горещите си устни слагам
аз.
Веселин
Ханчев
Няма коментари:
Публикуване на коментар