неделя, 26 февруари 2012 г.

Из старите бележници...



Допълнение към
теорията за любовта

Последната в живота ми навярно!
Изпепеляваща. Задъхана. Горчива.
Грижливо кътана, потайна,
отиваш си, любов, отиваш.

На твойто място бавно цъфва
маково-червена рана.
На пръсти край мене пристъпвай!
Нека още малко тръпна!
Нека още малко се надявам!
И щастлива още малко да остана!
Последната в живота ми, последната!
Зашеметяваща с тайната си огнена,
невероятна като полски цвят
под синевата на ноември!
След теб и на земята ще полегна,
все ще сънувам, че летя.

                                   Яна Ленкова

Няма коментари:

Публикуване на коментар