четвъртък, 16 февруари 2012 г.

Четиристишие – цветче от дива шипка

***
Четиристишие – цветче от дива шипка. То нехае,
че покрай пропастта расте. Защо цъфти – само не знае.
Окото радва отдалеч, отблизо с тънък дъх опива –
посегнеш да го скъсаш ти, и те убожда то накрая.

***
Пчела, прости, не те видях. А ти лежиш сега без сила,
във моята гореща длан горещо острие забила.
Боли ме, но не зная аз по-благородно благородство:
с живота си да заплатиш за правото да носиш жило.

***
Какво е болката? Това е делът на чистите души.
Света те виждат чист и модър и разликата ги души.
И колкото си пo-възвишен, по-силно болката боли те.
И ще е вечна тя, че злото не може да се разруши.

***
Усещане за чужда болка – най-първи знак на чистота.
Ако го имаш – имаш право да преминаваш през света
със чисто и открито чело и да е право твойто дело…
Във всеки дом да имаш ъгъл и ключ от всякоя врата.

***
Да пееш, значи да умираш във името на нещо бъдно.
Ти нямаш право да избираш, щом някой вече безразсъдно
белязал те е с тази дарба! Ти можеш само да не спираш.
И ако звуците намираш, ще имаш царството отвъдно…

***
Внимавай в думите си, брат, че ехото отеква дълго.
Внимавай, докато си млад, че ехото отеква дълго.
Изпуснеш дума, после тя сто пъти чуква те в челото,
нататък връща те – назад.Че ехото отеква дълго.

                                                                 Андрей Германов

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Популярни публикации