петък, 24 февруари 2012 г.

Из старите бележници...

Китарата

Китарата почва
да плаче.
Разбити звънят
на утрото чистите чаши.
Китарата почва
да плаче.
И няма да млъкне.
Не може 
да млъкне.
Плаче така монотонно,
както плаче водата,
както вятърът плаче
над снежните преспи.
Не може 
да млъкне.
Плаче за мили 
далечни неща.
За знойния пясък на Юга,
възжаждал камелии бели.
Плаче за стрела без мишена,
за вечер, зора невидяла,
за първата птица, на клона 
умряла.
Китаро!
Сърце смъртоносно ранено
с пет меча.

Федерико Гарсия Лорка



Няма коментари:

Публикуване на коментар

Популярни публикации