 |
| Мария Делчева |
Годеница
твоя дълго бях,
но не бе достатъчно това.
Искаше за теб да бъда
сок живителен в кръвта.
И преобрази ме ти тогава
в лоза отрупана богато
и с пръсти бързи и чевръсти
на майстор – опитен винар
откъсна грозда ми янтарен
от вино тъмно натежал...
Така до капка изцеди ме,
И претвори ме в еликсир,
във който себе си ти давиш
и болката по мене все тешиш.
Докоснат ли ме пръстите
чевръсти
отново пак ще се родя,
събрала слънце и земя в
зърна...
Не ме заменяй дотогава
със имитация фалшива -
искряща ще съм, и пенлива
единствено
във виното горчиво.
Няма коментари:
Публикуване на коментар