Дъждът помни

            Докато четях, си мислех за дъжда.

За онзи дъжд, който идва след дълго засушаване и не пита какво трябва да отмие. Просто вали. Върху къщите, върху гробовете, върху старите рани. Върху думите, които никога не сме успели да кажем.

Може би и човешката душа има нужда от такъв дъжд.

Да измие обидата.

Да отнесе вината.

Да притъпи спомена.

Да остави след себе си тишина.

А понякога любовта е единственият чадър, който не ни пази от дъжда, а ни учи да останем под него.

Затворих книгата и навън валеше. Дълго гледах през прозореца.

И за първи път ми се стори, че дъждът не пада от небето.

Вали от паметта.

 

дъждът се връща —

там, където болката

още не е забравена

 

Диана Тенева

Табуле

 

НЕОБХОДИМИ СЪСТАВКИ:

• булгур - 200 г
• зехтин - 25 г
• сол - 1 ч.л.
• вода - 200 мл

Билки и аромати

• мента - 15 г само листата + за украса
• магданоз - 25 г само листата
• див лук - 10 г
• чесън - 2 скилидки (по желание)
• лимонов сок - 1 с.л.

Винегрет

• лимони - 1 бр. голям, сока (около 100 мл. )
• пресен лук - 250 г
• чушки - 70 г зелена + 120 г червена
• домати - 2 бр.
• маслини - 60 г (по желание) черни, обезкостени
• кимион - 1/2 ч.л. млян
• черен пипер - 1/2 ч.л. или на вкус, млян
• сол - 1 ч.л. или на вкус
• зехтин - 50 г

 

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:

За приготвянето на булгура съм открила един начин, който на мен лично много ми допадна и ще го споделя с вас. Вместо обикновеното попарване във вода, за да набъбне, аз ви предлагам да опитате това: Сипете към указаното количество 25 г хубав ароматен зехтин, сол и разбъркайте, за да се поеме равномерно от всяко зрънце. Налейте 200 мл студена вода и оставете настрана. След минути булгурът ще я поеме, но все още е твърд. Сложете го за 6-8 минутки в уред за готвене на пара и ще стане перфектен. Ако нямате такъв уред, друг вариант е да залеете с малко гореща вода, за да поеме и нея. По този начин зрънцата стават много по-вкусни и разделени едно от друго. За ароматите към салатата нарежете на ситно листенцата магданоз и мента, те трябва да са задължително измити и подсушени. Добавете чесъна, накълцан също на ситно, както и дивия лук. Залейте с лъжица лимонов сок и оставете настрана. Идва ред на винегрета за Табулето, за който нарежете на ситни кубчета чушките, пресния лук, доматите (без семки препоръчително) и маслините, ако ще използвате такива. Добавете подправките, сол, зехтина и лимоновия сок и разбъркайте. В купата с булгура сипете всичко - винегрета и ароматната заготовка. Разбъркайте салатата Табуле с булгур и приберете в хладилник, за да се охлади, преди да поднесете.

Рецептата е взета от recepti.gotvach.bg

 

табуле...

споделям с приятели

песните на LADANIVA

 

Диана Тенева

път към другия или когато светът замлъкне

             Париж е притихнал.

Прозорците са затворени, улиците — празни, а времето сякаш е забравило да върви. Но зад стъклата осем човешки живота продължават да дишат — всеки със своята самота, своята болка, своите неизказани думи. Пандемията е само тишината около тях. Истинското пътуване е навътре — към миналото, към другия, към онова място в себе си, където любовта и страхът се срещат.

Чета и усещам как „Авеню Версай“ бавно се превръща от улица в граница — между преди и след, между човека, когото сме били, и този, когото ще осмелим да бъдем. В ателието картините мълчат, но казват повече от думите. Прозорците не разделят — те свързват. А любовта, дори когато идва късно, дори когато боли, се оказва единственото сигурно доказателство, че сме живи.

И може би точно това остава след последната страница — не страхът от онова време, а тихата благодарност за живота. За срещите. За изкуството. За човека отсреща.

 

затворен прозорец —

светлината намира

път към другия

 

Диана Тенева

Живко Тенев - Жисен

в окото на бурята

         Смрадликата трепти. Едно листо се откъсва и пада в краката ми. Мисля си колко често и аз съм била така – разлюляна от страхове, от думи, от раздели, от неща, които не мога да променя. И колко пъти съм бъркала бурята с края на света. А тя просто е минавала.

     Затварям очи. За миг няма нищо друго – само топлината в мен, тихото потрепване на смрадликата и онова необяснимо усещане, че точно тук, точно сега, съм на мястото си. В окото на бурята. И ми е топло. Не защото бурята е спряла. А защото вече не се страхувам от нея.

 

топло ми е…

смрадлика трепти

в окото на бурята

 

Диана Тенева

Живко Тенев - Жисен

отворена врата

         Дълго стоях пред нея. Не знаех дали да вляза, или да остана от тази страна – там, където още бях дете, макар отдавна да бях научила как се мълчи като възрастен.

Зад вратата беше всичко мое – топлият глас, който ме викаше по име, малките ми страхове, които някога имаха значение, и онова момиче, което вярваше, че някой винаги ще го прегърне, когато му стане страшно.

Протегнах ръка към дръжката. И тогава чух себе си. Не гласа на жената, в която се бях превърнала, а тихия плач на детето, което толкова дълго бях оставяла да чака.

Влязох. Не за да се върна назад. А за да го взема със себе си. И за първи път не му казах: „Не плачи.“ Просто го прегърнах. Дълго. Може би отворената врата не водеше към миналото. Може би водеше към мен.

 

отворена врата -

в мен проплака плахо

душата на дете

 

Диана Тенева

Живко Тенев - Жисен

 

 

старинен ритуал

             Площадът постепенно се изпълва с хора. Някъде заудря тъпан, след него се обажда кавал. Първите стъпки са плахи, сякаш земята си припомня стария ритъм. После ръцете се хващат, кръгът се затваря и хорото тръгва.

Шарените носии се завъртат, разлистват се като цветя и се носят, люшнати от ритъма. Стъпка след стъпка кръгът се разширява, свива се и отново се разгръща. Някой се смее, друг запява, а децата тичат край хорото, опитвайки се да уловят ритъма. В този миг времето сякаш спира – миналото и настоящето се срещат в един общ танц.

Старинен ритуал, съхранен не в книги, а в паметта на хората. Хорото събира различните в едно и превръща движението в спомен, а спомена – в бъдеще.

 

старинен ритуал -

шарено хоро завихря

спиралата на времето

 

Диана Тенева

"Пророчество" - Живко Тенев - Жисен

прохладен дъжд

     Пътеката към Крушунските водопади се виеше между свежата зеленина, а ситният дъжд полираше листата и дървените мостчета с мек блясък. Вместо да помрачи настроението ни, прохладата събуди усещането за истинско приключение. Шумът на падащата вода се смесваше с веселите разговори и смеха на групата. Всеки завой разкриваше нова каскада, нова гледка, която ни караше да забавим крачка и да се вгледаме в красотата наоколо. Сред мъгливите пръски и аромата на мокра гора почувствахме как ежедневието остава далеч зад нас.

 

прохладен дъжд...

приповдигнат е приключенският

дух на групата

Диана Тенева

ГеоПътувания

Снимка: Дечка Стефанова

звездите ронят

         Нощта е необичайно тиха. Стоя под небето и гледам как звездите сякаш се ронят една по една. Не падат шумно – само оставят светли следи в тъмнината, като мисли, които не могат да бъдат забравени.

В тази тишина човек остава насаме със себе си. Спомням си думите, които не казах, погледите, които отместих, и онези малки избори, за които тогава нямах смелост да се запитам дали са правилни. Може би грехът не винаги е голямо падение. Понякога е пропуснатата ръка, неизреченото „прости ми“, обичта, която сме оставили да чака.

Поглеждам отново към небето. Една звезда пада. И за миг ми се струва, че търси отговора вместо мен.

 

звездите ронят

тишина... къде е моят

първороден грях?

 

Диана Тенева

"Зов" - Живко Тенев - Жисен

Честна мускетарска

         Нощта е топла и тиха. Градът постепенно притихва, а над нас небето разпалва звездите си една по една. Стоим близо, без да бързаме. В такива мигове няма нужда от обещания – достатъчен е погледът, който казва повече от всяка дума.

Усмихвам се. Понякога любовта идва без тържествени речи и големи жестове. Идва като смелост да останеш до някого, докато нощта свърши, и като онова простичко желание да задържиш мига още малко.

А под моето небе нощта сякаш няма край. Само две сърца броят звездите и не искат да заспиват.

 

честна мускетарска –

ще те целувам до зори

под моето небе

 

Диана Тенева

"Честна мускетарска" - Живко Тенев - Жисен

забравих пътя

     Понякога човек не забелязва кога е започнал да се отдалечава. Един ден просто се обръща назад и разбира, че познатата пътека вече я няма. Не защото е изчезнала, а защото той самият е забравил как се стига до нея.

Може би не съм забравила пътя към теб. Може би съм забравила пътя към онази себе си, която някога без колебание е знаела как да те намери.

Но ще тръгна. Не защото помня пътя, а защото помня теб.

 

забравих пътя...

през тръстиките

към теб ще дойда

 

Диана Тенева

"Последно изпитание" - Живко Тенев - Жисен