DianArt - Diana Teneva's blog

понеделник, 12 май 2025 г.

колекция календари

колекция календари...

пътувам назад

във времето

Диана Тенева

"Друг алгоритъм" - Живко Тенев - Жисен

понеделник, 7 април 2025 г.

през прозореца на спомена…

мълчана вода...

отпивам

от своето сбъдване

сърцето ми извън ритъм…

обичам те

написано в снега

през прозореца на спомена…

дъщеря ми прави

снежен ангел

очите ни се срещат…

като индианска приказка

ме разкажи

молитва...

това, което имаме

и онова, което нямаме

олеандърът на мама...

в мир със себе си

от постигнатото

отчаян ход…

едновременно съм

ловец и плячка

Диана Тенева

публикувани в Книголюбие

неделя, 23 март 2025 г.

съживяване на спомени

съживяване на спомени -

пътувам отново

всичките си пътешествия

мелничка за кафе -

оживяват приказките

на дядо и баба

зимна вечер…

баба разказва

същата приказка

снежна луна...

грехът, който ни

отвежда до бога

неочаквана целувка…

снежинката се стапя

върху топлите ти устни

игра в снега –

ледената висулка

е много вкусна

шепот и смях...

вплитам шарени нишки

в моя ден

сив небосвод…

есенен вятър ручи

в иглите на бора

облачен ден...

тополите метат

небето

пуст перон...

вятърът отвява

младостта ни

пуст перон...

не мога да те пусна

да си тръгнеш

пуст перон...

само жълти листа,

аз и ти

все още някой

помни мама...

жълти хризантеми

Задушница...

само мокри листа

върху гроба на тате

поразително жив е

светът на моите родители …

френски шансон

вълча луна…

новогодишната ни целувка

колко далечна е

зазорява се –

само морков в локвата

от снежния човек

лапавица…

чорапите на дъщеря ми

висят над печката

колко гладно

за любов е сърцето ми…

снежна луна

Диана Тенева

Публикувани в Книголюбие

събота, 15 март 2025 г.

Сградата е модерна, но сякаш още пази мириса на детството. Влизам, сякаш прекрачвам невидим праг – отвън е делникът, отвътре времето се разтваря бавно като парче шоколад върху езика. По рафтовете стоят подредени буркани със спомени – захаросани, горчиви, понякога леко прегорели. Майсторът говори малко, но очите му разказват истории за далечни земи, където слънцето узрява в шушулки, а ръцете на непознати хора събират топлината му в шепи.

Вдишвам дълбоко. Мирисът не е просто аромат – той е шепот на минало, което не съм живяла, но сякаш помня. Всяко зърно носи глас, всяка троха – легенда. И докато светът навън продължава да бърза, тук думите се разтварят в тишина и оставят след себе си само вкус.

ухание на шоколад…
какаови зърна шепнат
стари тайни

Диана Тенева

ГеоПътувания