Сградата е модерна, но сякаш още пази мириса на детството. Влизам, сякаш прекрачвам невидим праг – отвън е делникът, отвътре времето се разтваря бавно като парче шоколад върху езика. По рафтовете стоят подредени буркани със спомени – захаросани, горчиви, понякога леко прегорели. Майсторът говори малко, но очите му разказват истории за далечни земи, където слънцето узрява в шушулки, а ръцете на непознати хора събират топлината му в шепи.
Вдишвам дълбоко. Мирисът не е просто аромат – той е шепот на минало, което не съм живяла, но сякаш помня. Всяко зърно носи глас, всяка троха – легенда. И докато светът навън продължава да бърза, тук думите се разтварят в тишина и оставят след себе си само вкус.
ухание на шоколад…
какаови зърна шепнат
стари тайни
Диана Тенева
Няма коментари:
Публикуване на коментар