Гората не говори с думи. Тя посреща с ухание на смола, с меката постеля от игли и с тишина, в която всеки шум намира своето място. Достатъчен е един слънчев лъч, за да превърне обикновения клон в малко чудо. В такива мигове времето спира, а човекът усеща, че е само гост в един древен свят, който продължава да диша със собствен ритъм.
аромат
на бор...
слънчев
лъч върху
игличките
на бора
Диана
Тенева
Няма коментари:
Публикуване на коментар