Глухарчето

 Преди да разцъфне, глухарчето е просто незабележима пъпка сред тревите. Никой не предполага, че в него вече е събрана цяла вселена от крехкост и устойчивост. Така и човекът върви през ежедневието, носейки невидими битки, съмнения и надежди. Светът често се опитва да пречупи различния, да го направи еднакъв с останалите. Но както семенцата на глухарчето не се страхуват от вятъра, а му се доверяват, така и истинската свобода идва, когато приемеш себе си и позволиш на мечтите си да полетят. В тази тиха устойчивост се крие силата – не в шума на победите, а в способността да оцелееш, без да изгубиш своята човечност.

 

вятър разпръсква

семената на деня —

цъфти надежда

 

Диана Тенева

Фоторепортажчета от моята градина

 

Когато светът спира да се върти

Автор                                   Деметра Дулева

Издател                               ИК „Хермес”

Година                                2025

 

„Авеню Версай“ на Деметра Дулева е дълбоко човешки роман за времето, когато светът спира да се върти, но вътрешният живот на хората се разкрива с необичайна сила. Роман за човека в моменти на изпитание, когато самотата, страхът и несигурността отстъпват място на преосмислянето и надеждата. На фона на пандемията в Париж съдбите на осем различни герои се преплитат, за да покажат, че именно в моментите на изолация човек открива най-важните истини за себе си. С елегантен стил, въздействащи образи и фина наблюдателност авторката създава история за любовта, загубата, надеждата и силата на изкуството. „Авеню Версай“ не е просто роман за пандемията, а за смисъла на живота и за невидимите връзки, които ни събират дори когато сме разделени. „Авеню Версай“ е книга, която оставя усещане за топлина, надежда и вяра, че след всяко изпитание идва ново начало.

Личната еволюция в "Когато бях друга" на Ваня Донева

        Когато бях друга“ от Ваня Донева е нежна и дълбока книга с поетични импресии, която ни кани на интимно пътешествие в ритъма на сърцето. Съдейки по естетиката на корицата и жанровото определение, това са поетични откровения за паметта, промяната, търсенето на себе си и за различните „мигриращи думи“ и състояния, които човек преживява по пътя си.

 Корицата веднага задава меланхоличен и силно емоционален тон. Фината графика изобразява нежно женско лице, чиито мисли и коса се преплитат като сложен лабиринт от Морето, залезът и литналите птици в долната част подсказват за преходността на времето, за копнежа по свобода и за погледа навътре – към затихването на деня и утихването на душата. Книгата е дефинирана като „поетични импресии“. Това означава, че читателят не трябва да очаква класически стихотворения, а по-скоро кратки, силно въздействащи текстове, улавящи мигове и настроения. Основният фокус пада върху завръщането към миналото. Изследване на онези моменти, в които авторката е била „друга“ – по-неопитна, по-влюбена или просто различна версия на себе си, която времето е отдалечило, но не е успяло да заличи.

   Книга за личната еволюция, за болката и красотата от това да губиш парченца от себе си, за да откриеш нови. Стиховете следват пулса на чистото човешко вълнение, търсейки хармония с природата и вътрешния свят.

Диана Тенева

вестоносец

         Седях до прозореца в онзи особен час на деня, когато светлината започва да избледнява, а стаята се изпълва с тишина. Мислите ми се връщаха назад — към хора, места и мигове, които времето беше отнесло, но не и заличило напълно.

Тогава нещо леко докосна рамото ми. Вдигнах поглед. Над мен, почти невидимо, паячето бавно спускаше тънката си нишка. Провеси се пред очите ми, сякаш нарочно беше дошло да ми напомни нещо.

Усмихнах се. Понякога вестоносците не идват с писма. Идват тихо — на осем крака, по една сребърна нишка, и носят отнякъде забравен спомен.

 

вестоносец —

паячето над мен провеси

забравен спомен

 

Останах неподвижна. Паячето се покатери обратно и изчезна в ъгъла. А споменът остана — неочакван, неясен, но топъл. Като нещо, което никога не си забравил истински, а просто си оставил да чака своя вестоносец.

Диана Тенева

Живко Тенев - Жисен

ценни уроци

Ропотамо -

животът тече

спокойно там

величествени гори...

сред тях Лъвската глава

извисява ръст

калдъръмени улички...

всяка къща пази спомена

за тези преди нас

изгрев над града -

светлината съживява 

и обагря всяко кътче

кървавочервен залез...

с благодарност и любов

за всеки споделен миг

приливи и отливи -

вярното приятелство

е винаги тук

ценни уроци -

докъде се простира

приятелството

Диана Тенева

ГеоПътувания

небесен огън

     Денят бавно се оттегляше. Слънцето докосваше хоризонта и небето постепенно се изпълваше с топли отблясъци. Всичко наоколо притихна — сякаш природата за миг задържа дъха си, за да види последния миг на светлината.

Тогава, нейде далеч, небето припламна. Една огнена ивица проряза синевата и превърна облаците в пламъци. Не беше ясно дали това е залезът, последният лъч на слънцето или някакво невидимо послание, изпратено от висините. Само за миг светът изглеждаше различен — по-ярък, по-дълбок, почти нереален.

 

небесен огън

припламна нейде

в края на деня

 

После светлината угасна. Но в мен остана усещането, че денят не си е отишъл напълно. Някои мигове не завършват с настъпването на нощта — те продължават да светят някъде дълбоко в нас.

 

Диана Тенева

"Огън" - Живко Тенев - Жисен

мирисът на буря

    Дъждът беше отминал внезапно. По стъклата още се стичаха последните капки, а улицата блестеше, сякаш някой беше разлял сребро по нея. Дърветата потрепваха от вятъра, натежали от вода, и въздухът беше необичайно чист. Отнякъде се чуваше далечният гръм, вече почти превърнал се в спомен.

Излязох навън. По мокрия асфалт се носеше онзи особен аромат на земя, листа и озон — мирис, който остава след бурята и сякаш разказва за нея, без да е нужно да я виждаш. Вдишах дълбоко. За миг ми се стори, че самата тишина ухае.

 

дъждът премина —

остана само

мирисът на буря

 

Стоях неподвижно и разбрах, че и в живота е така. Понякога всичко преминава — тревогата, страхът, болката. Но остават следите. Невинаги видими, понякога само като мирис след дъжд. Те ни напомнят, че сме преминали през бурята и сме останали — малко по-тихи, но и малко по-силни.

 

"Дъжд" - Живко Тенев - Жисен

бели къдели

     Следобедът беше притихнал. Морето лежеше пред мен като огромно синьо платно, върху което вятърът рисуваше и веднага изтриваше своите рисунки. Вълните идваха една след друга, разплитайки белите си коси по брега.

Гледах ги и си мислех за облаците, които сутринта плуваха ниско над хоризонта — бели къдели, отронени от небето. После вятърът ги разпиля и морето сякаш ги прибра в себе си. Остана само далечният хоризонт, чист и необятен.

 

бели къдели

разплете морето…

къде ли отидоха те

 

Дълго стоях там. Вълните продължаваха да идват и да си отиват, а аз усещах, че някои неща не изчезват — просто се разтварят в света, докато станат част от него. Може би така изчезват и спомените: неусетно се разплитат и се връщат там, откъдето са дошли.

 

Диана Тенева

"Чайки" - Живко Тенев - Жисен

Подпис

 Подпис

 

Подписва се вятърът

върху пясъчните дюни.

Боже мой, боже мой,

колко неграмотна съм аз!

И неведнъж ме е люлял

въпросът какво постигам

с тези писаници във тефтери

щом понякога и сричка

ме товари

и няма кой на вятъра подобно

моето слово ювелирно да извае

и подписа си с лекота да сложи…

 

Диана Тенева

Живко Тенев - Жисен