Брайлово писмо

     Светлината в стаята е оскъдна, едва се процежда през тежките завеси, но пръстите ми нямат нужда от очи. Те се движат бавно по раменете ти, спирайки се на всяко малко петънце, на всеки тъмен отпечатък, оставен от слънцето или от съдбата. Всяка точка е кодирана история, интимна релефна карта, която само аз имам право да изследвам. В това мълчание кожата ти се превръща в изповед, а допирът ми – в четене на глас, без звук, право към сърцето.

 

разчитам

бенките по кожата ти –

Брайлово писмо

 

Диана Тенева

"Огнена сага" - Живко Тенев - Жисен

Благородно мълчание

Светът навън утихна още в мига, в който портата се затвори. Гласът, който допреди малко обясняваше, планираше и се оправдаваше, изведнъж остана без публика. Първите дни са най-шумни – умът крещи, бори се с липсата на думи, прехвърля стари разговори и гради кули от бъдещи планове. Но постепенно, под тежестта на тишината, слоевете социални маски започват да се ронят.

Когато спреш да говориш, започваш да чуваш неща, които думите обикновено удавят: ритъма на собственото си дишане, пулсирането в слепоочията, вятъра, който преминава през сухата трева. Вече няма нужда да изглеждаш по определен начин пред другите. В споделената тишина  непознатите лица стават огледала. Остава само голата истина на настоящия момент – болката в гърба, хладният въздух в ноздрите и бавното утаяване на неспокойните мисли. Тишината не е липса на звук, а присъствие на яснота.

 

боси стъпки в прахта...

умът най-сетне спира

да търси отклик

 

Диана Тенева 

"Вътрешен огън" - Живко Тенев - Жисен

Един по-различен свят

     Празничният шум затихва, оставяйки след себе си само меката светлина на гирляндите и усещането за безвремие. Къщата е тиха, а ангажиментите са отложени за някое далечно „утре“. В тези следпразнични дни най-голямото блаженство е една разтворена книга и пълна чаша горещ чай. Светът навън е притихнал под тънка пелена, а между страниците се разгръщат цели вселени, които чакат да бъдат открити. Всяко изречение е бавна глътка удоволствие, далеч от забързаността на ежедневието.

 

следколедна тишина...

поглъщам с очи

един по-различен свят

 

Диана Тенева

Новият бял лист

     Първият ден на 2026 година започва с тържествена тишина. Нощта е отнесла ехото от фойерверките, оставяйки след себе си свят, покрит с тънък слой скреж. Въздухът е остър и чист, сякаш самата природа е поела дълбоко дъх, преди да направи първата крачка в неизвестното.

      Вървя по пустите улици и гледам как първата светлина на новата година докосва заспалите прозорци. В този миг няма минало, няма настояще, само безкрайната белота на един нов лист, който чака да бъде изпълнен с надежда.

 

светъл януари...

върху чистия сняг отпечатък

на първата стъпка

 

Диана Тенева

снимка от нета

Сърцето на света

"Витраж" - Живко Тенев - Жисен

         Декември влиза в дома без шум. Стъклата побеляват от дъха на студа, а ръцете търсят топлината на печката. По рафтовете са подредени буркани с лято — спомени, затворени в захар и търпение. Нарязана дюля, листо индрише — малки жестове срещу мълчанието на зимата. И ето — въздухът се напоява с мир, изпълнен с обещание за сладост и покой, сякаш домът си спомня лятото и кухнята за миг става сърцето на света.

 

декември —

дъх на индрише и дюля

изпълва кухнята

 

Диана Тенева

Обич

 

        Къщата утихва, когато децата заспят. Лампата остава да пази и бди, а ръцете не спират — плетат, за да не се тревожат. Ръцете помнят това, което сърцето не умее да изрече. Всяка бримка е мисъл: да им е лек сънят, да не ги стряска нощта, да пораснат и помъдреят без да губят нежността си. В този тих труд има повече казано, отколкото в думите - грижа, примесена с обич.

 

възглавница —

във всяка бримка

вплитам обич

Диана Тенева

ноемврийски вятър

ноемврийски вятър —

тъга премрежва

взора на Адам

Диана Тенева

"Адамова връзка"

късна есен

късна есен...

Киприянова молитва против 

болести и демони

Диана Тенева

"Велзевул" - Живко Тенев - Жисен

Inventory

 

        Some mornings begin not with words, but with noticing—the hum of the refrigerator, the warmth of coffee, the silence beside me in bed. I take stock not with a ledger but a breath. The days are not always easy, but there is food, there is time, there is someone to call. And still, somewhere beneath all that, a small ache for what never was, or hasn’t yet arrived. Both are present: the fullness, and the hollow.

 

a prayer...

what we have

what we don't have

Diana Teneva

Published in Under The Basho 2025

Някои сутрини започват не с думи, а с това да забележим – бръмченето на хладилника, топлината на кафето, тишината до мен в леглото. Правя равносметка не с писане в дневник, а с едно вдишване. Дните не винаги са лесни, но има храна, има време, има някой, на когото да се обадя. И все пак, някъде под всичко това, има малка болка за това, което никога не е било или все още не е дошло. И двете са налице: пълнотата и празнотата.

 

молитва...

това, което имаме

това, което нямаме

Диана Тенева

Публикувано в  Under The Basho 2025

есенен шепот

есенен шепот –

чисти мисли подреждат

света на длан.

Диана Тенева

"Зона Ефир" - Живко Тенев - Жисен