В късния следобед домът диша бавно, като стар грамофон, който още помни ръцете, държали плочите му. Гласовете на родителите ми се смесват с мириса на кафе и пожълтели снимки. Нищо не е останало същото, и все пак всичко е живо – в паузите между думите, в спомените, които не искат да остареят. Някъде между миналото и тишината се процежда мелодия – неясна, топла, френска.
поразително жив е
светът на моите родители …
френски шансон
Диана Тенева
Студът хрупа под стъпките ни, а луната лежи ниско - тежка и снежна. Дъхът ни се смесва, ръцете търсят топлина без думи и без оправдания. Не мислим за правилно и грешно — мислим за кожа, за трепване, за близостта, която ни прави истински. Снегът скърца, небето мълчи, а земята приема всичко. И чак после, в тишината след това, идва нуждата да се прекръстиш — от благодарност, че си стигнал до нещо по-голямо от себе си. Молитвата не е дума, а движение на сърцето, което тръгва натам, където светлината не осъжда, а води.
снежна луна…
грехът, който ни
отвежда до бога
Диана Тенева
"Точка на кипене" - Живко Тенев - Жисен
Сутринта настъпва бавно, сякаш не иска да наруши новото бяло. Първият сняг е покрил стъпките от вчера и е заглушил града до дъх. Стоя до прозореца и не паля лампата — светлината отвън е достатъчна. В този крехък миг думите тежат повече, затова ги прошепвам едва доловимо, като дъх върху стъкло. Не ги търся, те сами идват — прости, топли, нужни. Шепотът им остава между мен и снега, който слуша внимателно и не бърза да се стопи.
първи сняг…
тихичко нашепвам
думички за обич
Диана Тенева
"Между Земята и Небето" - Живко Тенев - Жисен
Сушените цветове стоят в платнената торбичка, същата от времето, когато ръцете на мама ги връзваха и прибираха внимателно в нея. Слагаме водата да заври и чакаме — търпеливо, както тя ни е учила. Чашите са същите, движенията са същите, думите — кратки и пестеливи. В свиренето на чайника се връща гласът ѝ, а в тишината — навикът да бъдем заедно. Пием бавно, за да запазим спомена и образа ѝ за по-дълго. Колко тежи отсъствието, когато вкусът е познат!
ухае на липа -
правим същия чай
без мама
Диана Тенева
"Квадратен храм" - Живко Тенев - Жисен
Падането не беше внезапно — то беше дълго, на забавен каданс, почти учтиво. Светът се отдръпна на крачка, за да ми даде време да разбера, че губя равновесие. Очаквах трясък, пропадане, небето да се продъни като стара, пробита кофа. Но нищо такова не се случи. Само тишина, в която тялото помни удара, а съзнанието се връща бавно, на пресекулки, като дъх след плач. Оцеляването понякога е най-тихото победоносно събитие.
 |
| "Небесен огън" - Живко Тенев - Жисен |
Разсъмва се. Светът още не е решил дали да говори, или да мълчи. Само една птичка се осмелява да запее – не за да бъде чута, а защото песента ѝ е естествено продължение на дъха. Дървото срещу прозореца е облечено в зелено, такова зелено, което не просто се вижда, а се усеща. И тогава разбирам, че не гледам навън. Зеленото е преминало границата на погледа ми и е пуснало корени в мен.
пееща птичка...
зелено е дървото
в душата ми
Диана Тенева
"Утрин" - Живко Тенев - Жисен
Сутринта започна с излишен шум — чекмеджета, пълни с „някога ще потрябва“, рафтове, които пазят ненужни сувенири вместо спокойствие и въздух. Докосвах предметите един по един и усещах как тежестта им не е в материята, а в обещанията, които съм им дала. Да притежаваш означава да вържеш времето. Когато оставих някои неща да си тръгнат, не загубих нищо — само тишината стана по-ясна. Ръцете ми се освободиха, за да държат деня такъв, какъвто е, без етикети и очаквания. В този миг веригата се скъса.
ненужни неща…
късам веригата
на притежанието
Диана Тенева
 |
| "Извън контрол" - Живко Тенев - Жисен |
Думите идват бавно, както се носи дар — с две ръце и наведена глава. Благодарността не вика, не крещи, не търси показност, тя помни. В паметта ѝ стоят гласове, които са ме водели през студ и тъмнина, ръце, които са държали моите, и очи, които са се взирали и са вярвали в мен. Каквото съм получила, не е било излишно; каквото давам сега, е по мярка. Оставям го тук — като хляб на прага, като светлина, която не търси благодарност и признание.
Благодаря –
тиха стъпка
след дългия път
Диана Тенева
"Свещенодействие" - Живко Тенев - Жисен
дъждовно утро...
като маяк свети
неоновият кръст |
| "Утрин" - Живко Тенев - Жисен |
По тъмно се събира селото, доде още петлите не са пропели. Реката дими, а брегът ехти от благи думи и смях. Станеникът го водят под ръка — чест му правят. Хващат го юнашки, вдигат го високо и три пъти го предават на водата: да е здрав, да е прав, да помни рода си. Пръски се кръстосват във въздуха, студът щипе, а сърцето лудее.
После
дворът се отваря и трапезата се вие. Станеникът коли, налива и кани — редът го
иска. Идват невести, пременени като мечка, тропат тежко за плод и берекет; идват
и мъже, забрадени като баби, с криви гласове и лукав смях. Светът се обръща, за
да се нареди наново. Яде се, пие се, шегата лекува, маската казва истини. Денят
минава в благослов и глъч, доде обичаят си намери покой.
Ивановден –
тържествено къпане
на станеника
Диана Тенева
 |
| "Светецът" - Живко Тенев - Жисен |
мрачно утро...
само благодарното сърце
 |
| "Лятно време" - Живко Тенев - Жисен |
Светлината в стаята е оскъдна, едва се процежда през тежките завеси, но пръстите ми нямат нужда от очи. Те се движат бавно по раменете ти, спирайки се на всяко малко петънце, на всеки тъмен отпечатък, оставен от слънцето или от съдбата. Всяка точка е кодирана история, интимна релефна карта, която само аз имам право да изследвам. В това мълчание кожата ти се превръща в изповед, а допирът ми – в четене на глас, без звук, право към сърцето.
разчитам
бенките по кожата ти –
Брайлово писмо
Диана Тенева
 |
| "Огнена сага" - Живко Тенев - Жисен |
Светът навън
утихна още в мига, в който портата се затвори. Гласът, който допреди малко
обясняваше, планираше и се оправдаваше, изведнъж остана без публика. Първите
дни са най-шумни – умът крещи, бори се с липсата на думи, прехвърля стари
разговори и гради кули от бъдещи планове. Но постепенно, под тежестта на
тишината, слоевете социални маски започват да се ронят.
Когато спреш да
говориш, започваш да чуваш неща, които думите обикновено удавят: ритъма на
собственото си дишане, пулсирането в слепоочията, вятъра, който преминава през
сухата трева. Вече няма нужда да изглеждаш по определен начин пред другите. В
споделената тишина непознатите лица
стават огледала. Остава само голата истина на настоящия момент – болката в
гърба, хладният въздух в ноздрите и бавното утаяване на неспокойните мисли.
Тишината не е липса на звук, а присъствие на яснота.
боси стъпки в прахта...
умът най-сетне спира
да търси отклик
Диана Тенева
 |
| "Вътрешен огън" - Живко Тенев - Жисен |
Празничният шум затихва, оставяйки след себе си само меката светлина на гирляндите и усещането за безвремие. Къщата е тиха, а ангажиментите са отложени за някое далечно „утре“. В тези следпразнични дни най-голямото блаженство е една разтворена книга и пълна чаша горещ чай. Светът навън е притихнал под тънка пелена, а между страниците се разгръщат цели вселени, които чакат да бъдат открити. Всяко изречение е бавна глътка удоволствие, далеч от забързаността на ежедневието.
следколедна тишина...
поглъщам с очи
един по-различен свят
Диана Тенева
Първият ден на 2026 година започва с тържествена тишина. Нощта е отнесла ехото от фойерверките, оставяйки след себе си свят, покрит с тънък слой скреж. Въздухът е остър и чист, сякаш самата природа е поела дълбоко дъх, преди да направи първата крачка в неизвестното.
Вървя по пустите улици и гледам как
първата светлина на новата година докосва заспалите прозорци. В този миг няма
минало, няма настояще, само безкрайната белота на един нов лист, който чака да
бъде изпълнен с надежда.
светъл януари...
върху чистия сняг отпечатък
на първата стъпка
Диана Тенева
 |
| снимка от нета |
