Светлана Урумова
***
Олекват
думите: навярно губят смисъл,
когато
търсим истината в тях
по
стъпалата на античния театър. . .
Пред
мен е призрачната сянка на града,
но
кой съм аз и теб ли викам тук?
Спокойно,
като римски гладиатор,
залязващото слънце ме пронизва
с
един безкрайно милосърден лъч.
Васил Урумов
The words weigh
less: they
probably lose their meaning,
when
we seek the truth in them
on
the steps of the ancient theatre. . .
Before
me it’s the ghostly shadow of the city,
but
who am I and am I calling you here?
Calmly,
like a Roman gladiator,
the setting sun pierces me
with
an infinitely merciful ray.
Vasil Urumov
Translated by Diana Teneva
Няма коментари:
Публикуване на коментар