сбогуване

"Финална прегръдка" - Живко Тенев - Жисен

на кръстопът 

прегръдката е спряла...

сбогуване

Диана Тенева

Несебър

 Калдъръмът пази стъпки, които не са мои, но странно защо ги усещам познати. Въздухът е солен, а вятърът – разказвач, който не бърза. Стените мълчат, но не са неми – всяка пукнатина е дума, всяка сянка – спомен. Морето се блъска в камъка като сърце, което отказва да забрави. И аз вървя бавно, за да не пропусна как настоящето се разтваря в миналото.

Несебър –
градът вдишва море
и издишва история

Диана Тенева

ГеоПътувания

Снимка: Дечка Стефанова

Recognition

The hallway smelled faintly of floor polish and nostalgia. I walked past classrooms that once held my adolescent fears and fierce ambitions. Faces blurred by time began to emerge—some more familiar than others. Laughter echoed from the street corner, and reminding prompts tried to do what memory could not. Then, at the cocktail party, someone caught my eye and smiled warmly. I almost returned a blank look—until I heard my own name softly spoken by them.

 

class reunion –

smiling to a stranger

who recognises me

 

 

Разпознаване

Коридорът леко ухаеше на лак за под и носталгия. Минах покрай класни стаи, които някога бяха приютили моите юношески страхове и пламенни амбиции. Започнаха да се появяват размазани от времето лица – някои по-познати от други. Смехът отекваше от ъгъла на улицата, а напомнящи подсказки се опитваха да направят това, което паметта не можеше. Тогава, на коктейла, някой срещна погледа ми и се усмихна топло. Отвърнах с почти празен поглед – докато не чух собственото си име, произнесено тихо от него.

 

среща на випуска –

усмихвам се на непознат

който ме разпознава

Задача за първи клас - Живко Тенев - Жисен

колекция календари

колекция календари...

пътувам назад

във времето

Диана Тенева

"Друг алгоритъм" - Живко Тенев - Жисен

през прозореца на спомена…

 

мълчана вода...

отпивам

от своето сбъдване

 

сърцето ми извън ритъм…

обичам те

написано в снега

 

през прозореца на спомена…

дъщеря ми прави

снежен ангел

 

очите ни се срещат…

като индианска приказка

ме разкажи

 

молитва...

това, което имаме

и онова, което нямаме

олеандърът на мама...

в мир със себе си

от постигнатото

 

отчаян ход…

едновременно съм

ловец и плячка

Диана Тенева

публикувани в Книголюбие

съживяване на спомени

 

съживяване на спомени -

пътувам отново

всичките си пътешествия

 

мелничка за кафе -

оживяват приказките

на дядо и баба

 

зимна вечер…

баба разказва

същата приказка

 

снежна луна...

грехът, който ни

отвежда до бога

 

неочаквана целувка…

снежинката се стапя

върху топлите ти устни

игра в снега –

ледената висулка

е много вкусна

 

шепот и смях...

вплитам шарени нишки

в моя ден

 

сив небосвод…

есенен вятър ручи

в иглите на бора

 

облачен ден...

тополите метат

небето

 

пуст перон...

вятърът отвява

младостта ни

пуст перон...

не мога да те пусна

да си тръгнеш

 

пуст перон...

само жълти листа,

аз и ти

 

все още някой

помни мама...

жълти хризантеми

 

Задушница...

само мокри листа

върху гроба на тате

 

поразително жив е

светът на моите родители …

френски шансон

вълча луна…

новогодишната ни целувка

колко далечна е

 

зазорява се –

само морков в локвата

от снежния човек

 

лапавица…

чорапите на дъщеря ми

висят над печката

 

колко гладно

за любов е сърцето ми…

снежна луна

Диана Тенева

Публикувани в Книголюбие

ухание на шоколад

     Сградата е модерна, но сякаш още пази мириса на детството. Влизам, сякаш прекрачвам невидим праг – отвън е делникът, отвътре времето се разтваря бавно като парче шоколад върху езика. По рафтовете стоят подредени буркани със спомени – захаросани, горчиви, понякога леко прегорели. Майсторът говори малко, но очите му разказват истории за далечни земи, където слънцето узрява в шушулки, а ръцете на непознати хора събират топлината му в шепи.

Вдишвам дълбоко. Мирисът не е просто аромат – той е шепот на минало, което не съм живяла, но сякаш помня. Всяко зърно носи глас, всяка троха – легенда. И докато светът навън продължава да бърза, тук думите се разтварят в тишина и оставят след себе си само вкус.

ухание на шоколад…
какаови зърна шепнат
стари тайни

Диана Тенева

ГеоПътувания

лек вятър

 

нощен полъх

нощен полъх...

приемам с благодарност

даровете на вселената

Диана Тенева

"Предела на нощта" - Живко Тенев - Жисен

труден ден