Калдъръмът пази стъпки, които не са мои, но странно защо ги усещам познати. Въздухът е солен, а вятърът – разказвач, който не бърза. Стените мълчат, но не са неми – всяка пукнатина е дума, всяка сянка – спомен. Морето се блъска в камъка като сърце, което отказва да забрави. И аз вървя бавно, за да не пропусна как настоящето се разтваря в миналото.
Несебър –
градът вдишва море
и издишва история
Диана Тенева
 |
| Снимка: Дечка Стефанова |
Няма коментари:
Публикуване на коментар