разлисти се дъб...

разлисти се дъб...

жълъди много, безброй

сънуват живот...

Диана Тенева

Из старите бележници...

ВРЕМЕ

За всичко

на човек 

му трябват сили.

За болката,

                   родила любовта.

За радостта, която сме открили

понякога на крачка от смъртта.

И ние се сражаваме

за всичко.

Замаяни от обич и от злост,

забравяме,

                  че в здрача пее птичка,

че някой ходи по тревата бос.

                                                      Росен Василев

Из старите бележници...

СТИХ

И всяка дума трябва да тежи.
Да бъде като самородно злато ...
Душата ми умира сред лъжи.
В сърцето ми угасва светлината.
Потрепват устни.
А не чувам глас.
И не един приятел си отива.
Но истината пак е между нас.
Дори разпната,
тя остава жива.
И всяка дума трябва да тежи ...
Не продължавай своето безумие.
Не казвай нищо.
Или пък кажи
научените от децата думи ... 

                                                         Росен Василев

Rebirth

heralding the new coming spring

white snowdrops bring

tender warmth  and light

Diana Teneva

written for Mindful writing prompt #38: Rebirth

Из старите бележници...

ВИК

Кога ще дойдеш ти?
Когато си отида
и сетните ми стъпки
отехтят далече?
Кога ще си със мен?
Когато те зазида
сред четири стени
самотната ти вечер?
Кога ще ме съзреш?
Когато в друго рамо
притисната отмина
с поглед във земята?
Кога ще ме зовеш?
Когато видиш само,
че губиш ме - далечна,
чужда, непозната?

Обичай ме сега,
когато те обичам!
Когато твоя съм,
жадувай ме, зови ме!
Сега простри ръце,
когато ще дотичам!
Че утре ще е късно
и непоправимо.

Блага Димитрова

Моите преводи

Жинет Демаре в превод на Диана Тенева

С върха на пръстите върху биосферата държа змията
тя изпълзя като играчка по лицето на земята
и от звездите тласкана в края на космоса
си захапа опашката

чувам изблици ангелски смях между сферите,
изкачвам се още малко и свободата е пълна
приета съм в идеално подреденото си съзнание,
но преди това имам толкова чинии да измия
плача в каучуковите ръкавици за това
напразно търках повърхността на земята
като едно дете човекът всичко цапа.
Събудил се неблагодарен за непонята,
правещ играчките му да блестят на светлината,
започва той да преобръща всичко на земята
и несъзнателно пълзи към своята клоака.

4 януари 1998 (миейки чинии)

Превод от френски език: Диана Тенева

преводът е направен за Public Republic

Из старите бележници...

***

Такава власт над себе си ми даваш,

че аз стоя изтръпнала, безмълвна.

Косите ми със светлина са пълни,

от устните ми капе мед и вино,

огньове еньовденски, сини

играят на прострените ми длани...

Не е то страст,

не е желание –

ако ти нося болка, ще я вземеш;

и смърт да съм дори – ще ме приемеш.

Мълчиш.

А цялата земя крещи: обичам те!

И аз владетелката, тихо коленича

и гордостта ми като дреха пада...

Такава власт над себе си ми даде,

че ти се покорих.

                                                         Станка Пенчева

Resiliency

new coming resiliency

parts us from the stars

with friends’ betrayal

Diana Teneva

written for   Mindful writing prompt #37: Resiliency

Skipping Stones

the rain removed

the dust out and 

coloured my wings

Diana Teneva

written for  Mindful writing prompt #34: Skipping Stones

Haiku Heights - BLUE

windows whispering…

blue curtains flutter

with the tender breeze

huge blue drops

coming from the sea –

it gets undressed

Diana Teneva

written for Haiku Heights