В бурята

          Небето се разцепва от светкавици. Вятърът блъска прозорците, дъждът заличава очертанията на света. Стоим един до друг, но между нас се надига невидима буря — от премълчани думи, от страхове, от умората да бъдем силни. Искам да те спася от всичко, което те наранява, да намеря правилните думи, да поправя онова, което времето е пропукало. Но понякога ръцете ми са празни, а думите — безсилни.

    Тогава просто оставам. Не обещавам, че бурята ще утихне. Не казвам, че знам пътя. Приближавам се и докосвам рамото ти. Навън гръмотевиците продължават. Вътре тишината вече не е самота.

 

в бурята…

достатъчно ли е само

да те обичам

 

Диана Тенева

"В бурята" - Живко Тенев - Жисен

Мигът

         Светлина огря градината. Между цветята пърхаше пеперуда — толкова лека, сякаш не принадлежеше на този свят. Спрях дъха си. Исках да я задържа в погледа си, да запомня всеки цвят, всяко трепване на крилете. Протегнах ръка, но тя се издигна над цветята и се стопи в слънцето.

Останах с празна длан и с усещането, че някои неща идват при нас не за да ги притежаваме, а за да ни напомнят колко красиво е нетрайното. Оттогава се уча да гледам без да задържам и да обичам без да притежавам.

 

пеперудени криле –

кой би дръзнал да докосне

тази ефимерност

 

Диана Тенева

"Пеперудени крила" - Живко Тенев - Жисен

Мост

     Вечерта се спуска тихо над града. По прозорците трепкат светлини, а в една малка стая двама души седят един срещу друг. Толкова много неща искат да си кажат, но всяка дума сякаш отваря нова пропаст. Тогава единият замълчава. Другият протяга ръка. Между дланите им преминава невидима искра — малка, но достатъчна, за да свърже два свята. Навън вятърът разлиства дърветата. Листата шепнат на език, който не се нуждае от превод.

 

хармония…

търсим мост между

думите и тишината

 

Диана Тенева

"Просветление" - Живко Тенев - Жисен

Малката дума

Между нас имаше тишина. Не тежка. Просто дълбока. Стояхме от двете ѝ страни — две вселени, които не знаеха как да се срещнат. Тогава ти каза една дума. Само една. И тишината се отмести.

 

две вселени —

докосват се през една

малка дума

 

Диана Тенева 

"Затворен свят" - Живко Тенев - Жисен

Две вселени

     Стояхме близо. Толкова близо, че чувахме как тишината диша между нас. Исках да кажа нещо. Ти също. Думите стигнаха до устните ни и останаха там — като птици, забравили посоката. После се усмихнахме. Всеки на своята тъга. Всеки към своята далечина.

 

мълчи и говори

тишината помежду ни —

две различни вселени

 

Диана Тенева

"Две вселени" - Живко Тенев - Жисен

Мистериите на Хухла

Kusto

храмът притихва -

древни песнопения политат

и свещ подпалва мрак

свещ подпалва мрак...

сто години молитва

пази този купол

пази този купол

женски глас от миналото

и свят пламък в очите

свят пламък в очите...

гордост от прадедите

в Хухла затуптя

в Хухла затуптя

рок под звездите...

и джаз пак се пее

джаз пак се пее -

слуша хор от таланти

нощното небе

нощното небе

пази вкуса на хляба...

чуден аромат се носи

чуден аромат се носи -

стари гозби ни канят

на площада днес

на площада днес

светът е едно село...

шегата царува

шегата царува -

под лозата ни среща

с четка и платно

 четка и платно...

светът се ражда пак тук

в детската ръка

в детската ръка

две гайди тихо плачат

и свирят под върха

свирят под върха -

общо хоро се изви

със стъпки в такта

със стъпки в такта

тръгваме в утринта пак...

пътят ни зове

пътят ни зове -

водопадчето шепне

а клепалото чака

клепалото чака -

днес камъните пазят 

древна тайна тук

Диана Тенева

циганско лято

         Има дни, в които лятото не иска да си тръгне. Слънцето докосва света по-меко, сякаш се сбогува с него, а вятърът носи аромат на топлина, узрели плодове и нещо познато, което не можем да назовем.

В такива дни човек се влюбва неусетно – в светлината по косите, в шепота на листата, в нечий поглед, останал дълго след раздялата. И разбира, че някои срещи са като циганското лято – кратки, неочаквани и невъзможни за забравяне.

После идва есента. Листата политат, дните се скъсяват, но топлината остава. Не в слънцето, а някъде дълбоко в нас – там, където любовта пази своите невидими следи.

 

циганско лято –

в шепите на вятъра

топъл спомен

 

Диана Тенева

Живко Тенев - Жисен

пъстра тишина

         Август се оттегля бавно, а септември не бърза. В градината още горят цветовете на лятото, а клоните натежават от зрели плодове. Въздухът е тих, но в тази тишина вече се усеща промяната — утрините са по-хладни, сенките по-дълги, светлината по-мека. Природата не бърза да се сбогува. Тя просто сменя багрите си.

И докато лятото догаря в шепот, есента пристъпва почти незабележимо — с цвят, аромат и сладост.

 

пъстра тишина —

с цвят и плодове бавно

зрее есента

 

Диана Тенева

"Утрин" - Живко Тенев - Жисен

краят на август

     Август вече не бърза. Утрините са по-тихи, сенките — по-дълги, а вечерта идва някак неусетно. По дворове и градини остават последните цветове на лятото — жълто, червено, зелено, златно. Слънцето ги събира в една пъстра тишина, преди да ги предаде на есента.

Денят избледнява, но не си отива съвсем. Остава по праговете, в мириса на узрели плодове, в топлия вятър и в онова особено чувство, че времето обръща страницата.

 

денят избледнява —

краят на август

е шарена черга

 

Диана Тенева

"Привечер" - Живко Тенев - Жисен

сладко от смокини

        Идеята изглежда толкова невинна и ухаеща на детство – стари съученици се събират в имението на преуспелия Капитан Беноа (внук на орландовския чешит бай Иван), за да варят заедно сладко от смокини. Но в котлето на настоящето не увират само плодовете, а се разтапят маските, градени с години. Катерина Хапсали дирижира полифоничен концерт от единайсет автентични гласа, всеки от които носи своята болезнена липса, своето скъпоценно ковчеже и своята кутия на Пандора. „Индрише“ се превръща в горчиво-сладка хроника за опитите ни да консервираме щастието в буркани, докато животът неумолимо чупи стъклото. 

    Това е роман за цената на бягството от съдбата, за предателствата и за онази тиха надежда, която остава на дъното, дори когато гемиите ни отдавна са потънали.

сладко от смокини - 

след лъжичката горчат 

отминали спомени

Диана Тенева