***
нарастваща луна…
мога да чуя себе си
и това ми е достатъчно
***
ин и ян…
готова съм да приема
промяната
***
нашите лица
вечно млади…
CGI технология
***
твоята червена рокля…
да танцуваме
салса
***
чаша вино –
сподели небето си
с мен
***
свещ на вятъра…
отвъд пътят започва
отначало
***
стар албум…
панделката по-голяма
от главата ми
***
циркът
си замина…
сенна хрема
ПЪРВИ ПЕТЛИ
Първи петли…
Любовта е с дъх на сол,
горчивосладка,
невъзможно кратка…
Август – мярка
на боговете за блаженост –
лениво сипна зората
с дъх на сол…
***
Улицата ме поглъща,
дави ме в хиляди цветове,
по кожата ми полепва
мирис на липи,
а върху мен
все още вали
снощният ти шепот –
шепот на звезди…
и сълзи!
***
Свърши любовта –
Той тайно и сам
си яде ябълката,
а навън снегът
вали ли, вали…
Не остават
даже семчици
за обратни следи
към Дома,
където Тя отново
разпуска коси
за следващия,
който ще ѝ даде
обелена и нарязана
ябълка.
АЗ
Кратко и точно АЗ,
а в него цяла вселена –
трепери моят глас
в недовършена поема
и в нощвите зрее квас,
който после хлябът обема.
Кратко и точно АЗ
с думи, мъдрост и звуци
налива, пълни се клас
и в очите на нашите внуци
свети бунтът в екстаз.
ПРЕВОД НА ЖИВОТА
Не се научих
правилно да те живея –
извънритъмно дишам,
извънритъмно пея,
извънритъмно говоря
сложни думи.
А краят винаги
е толкоз близо,
без сложни завъртулки.
Просто точка. Край на песента…
Господи, научи ме
простата човешка болка
да превеждам!
© Диана Тенева
Няма коментари:
Публикуване на коментар