неделя, 24 ноември 2019 г.

Тиквеник с готови кори


Необходими продукти:

кори за баница - 1 пакет
тиква - 1 кг
орехи - 200 г
олио - 1 ч.ч.
захар - 250 г
канела -3 ч.л. на прах
пудра захар - за поръсване по желание

Тиквата се обелва, почиства се от семките и се нарязва на парчета. Парчетата тиква се настъргват на едро ренде.
В дълбок и широк тиган в половината олио се задушава тиквата, като се бърка периодично, докато омекне. Отстранява се от огъня и се добавя захарта, канелата, ванилиите и едро счуканите орехови ядки.
Взимат се по две кори за баница и се намазват с олио. Слага се от плънката върху корите и се навиват. Прехвърлят се в предварително намаслена тавичка.
Тиквеникът се пече в предварително загрята на 170-180 градуса за 40-45 минути, докато се позачерви.
След като се извади от фурната, се напръсква с малко студена вода и се завива с кърпа.
При поднасяне тиквеникът с готови кори може по желание да се поръси с пудра захар.

Кулинарното произведение по-долу е направено по рецептата на Gotvach.bg


царицата на есента
в ъгъла на градината...
тиква

Диана Тенева



събота, 23 ноември 2019 г.

Крем супа от тиква


Необходими продукти:

тиква – 700 гр. изчистена
праз - 1 стрък
лук - 1 глава
моркови - 1 брой
чушка – 1брой
домат – 1 брой
целина - 1 тънък резен от глава
сметана - 100 мл. или мляко
зехтин - 4 супени лъжици
сол
чер пипер

Всички продукти се нарязват на кубчета и се слагат да се варят в предварително подгрята вода (около 2 л) с 1 ч.л. сол. В края на варенето се добавя зехтинът.
Пасира се, прибавя се сметаната, може да е както течна, така и заквасена. Накрая се подправя със смления чер пипер.


надпревара -
кой пръв ще стигне
дъното на чинията

Диана Тенева






вторник, 12 ноември 2019 г.

Промяната

*** 
нарастваща луна… 
мога да чуя себе си 
и това ми е достатъчно 

*** 
ин и ян… 
готова съм да приема 
промяната 

***
 нашите лица 
вечно млади… 
CGI технология 

***
твоята червена рокля… 
да танцуваме 
салса 

*** 
чаша вино – 
сподели небето си 
с мен 

*** 
свещ на вятъра... 
отвъд пътят започва 
отначало 

*** 
стар албум... 
панделката по-голяма 
от главата ми 

***
 циркът 
си замина... 
сенна хрема

Диана Тенева

Публикувани в списание "Картини с думи и багри" брой 3/2019

                             онлайн издание 

понеделник, 4 ноември 2019 г.

сряда, 23 октомври 2019 г.

Първо причастие

Ангелина Тенева

*
рожден ден…
най-после кактусът
цъфна


сибирска перуника…
уча се да танцувам
в дъжда

*
метличини…
толкова много желания
за лятото

*
розите на съседите
цъфтят у нас –
красиви натрапници

*
камилска стъпка…
ухае споменът
за баба

*
първо причастие…
венче от маргаритки
върху детска главица

*
вишнев цвят…
забравям даже
миговете с теб

*
неизносена рокля
виси в гардероба…
отронен кленов лист

неделя, 20 октомври 2019 г.

нагризана ябълка




Живко Тенев - Жисен


нагризана ябълка...
няма никой
в рая

нагризана ябълка...
Адам и Ева изследват
света

нагризана ябълка...
Адам позна Ева
и избяга

Диана Тенева

четвъртък, 17 октомври 2019 г.

ловджийска луна





ловджийска луна...
пробужда се богинята
в мен

ловджийска луна...
събуждам се
вдъхновена

ловджийска луна...
даже няма да усетиш
как ще те уцеля

Диана Тенева

неделя, 13 октомври 2019 г.

вторник, 1 октомври 2019 г.

ПРОМЯНАТА – Диана Тенева

 ***

нарастваща луна…
мога да чуя себе си
и това ми е достатъчно
 
***
ин и ян…
готова съм да приема
промяната
 
***
нашите лица
вечно млади…
CGI технология
 
***
твоята червена рокля…
да танцуваме
салса
 
***
чаша вино –
сподели небето си
с мен
 
***
свещ на вятъра…
отвъд пътят започва
отначало
 
***
стар албум…
панделката по-голяма
от главата ми
 
***
циркът
си замина…
сенна хрема
 
ПЪРВИ ПЕТЛИ
 
Първи петли…
Любовта е с дъх на сол,
горчивосладка,
невъзможно кратка…
Август – мярка
на боговете за блаженост –
лениво сипна зората
с дъх на сол…
 
 
***
Улицата ме поглъща,
дави ме в хиляди цветове,
по кожата ми полепва
мирис на липи,
а върху мен
все още вали
снощният ти шепот –
шепот на звезди…
и сълзи!
 
 
***
Свърши любовта –
Той тайно и сам
си яде ябълката,
а навън снегът
вали ли, вали…
Не остават
даже семчици
за обратни следи
към Дома,
където Тя отново
разпуска коси
за следващия,
който ще ѝ даде
обелена и нарязана
ябълка.
 

АЗ
 
Кратко и точно АЗ,
а в него цяла вселена –
трепери моят глас
в недовършена поема
и в нощвите зрее квас,
който после хлябът обема.
Кратко и точно АЗ
с думи, мъдрост и звуци
налива, пълни се клас
и в очите на нашите внуци
свети бунтът в екстаз.
 
 
ПРЕВОД НА ЖИВОТА
 
Не се научих
правилно да те живея –
извънритъмно дишам,
извънритъмно пея,
извънритъмно говоря
сложни думи.
А краят винаги
е толкоз близо,
без сложни завъртулки.
Просто точка. Край на песента…
 
Господи, научи ме
простата човешка болка
да превеждам!

© Диана Тенева


неделя, 29 септември 2019 г.

Салата от зеле с ябълка


 1 порция


150 гр. зеле
50 гр. ябълка
40 гр. сирене ементал

За дресинга:
10 мл сметана
сол на вкус


Нарежете зелето на ивички, а почистената от семки ябълки  - на пластинки. Настържете сиренето на едро. В купа смесете продуктите и ги залейте с разбитата със сол сметана.






четвъртък, 11 юли 2019 г.

Paris, 3ème jour




Le Louvre

Лувърът е най-големият национален музей на Франция и е най-посещаваният музей в света.
Сградата, която в миналото е била първо военно укрепление, а после кралска резиденция, е разположена в центъра на Париж, между река Сена и улица Риволи.
За първи път е отворена като музей на 8 ноември 1793 г., по време на Френската революция. В музея, на площ от 60 600 квадратни метра, са разположени почти 35 000 предмети от праисторическата ера до 19 век.
Лувърът съхранява богатото художествено наследство на Франция от времето на Капетингите през империята на Наполеон Бонапарт до наши дни.

Днес в Лувъра се съхраняват над 380 000 артефакта, от които над 35 000 са изложени, в осем колекции:

Древен Египет
Гърция, Етрурия и Рим
Изкуство на Близкия изток
Ислямско изкуство
Скулптури
Декоративно изкуство
Картини
Гравюри и графики

Лувърът – не знам какво да кажа, сякаш вече всичко е казано за това място. В превод означава „Леговището на вълчицата”, но това едва ли може да бъде най-показателното за този световноизвестен музей. Обикновено най-големите сълпотворения от посетители стават пред Джокондата. Всеки е дошъл тук сякаш единствено за да си направи селфи до шедьовъра на Леонардо да Винчи.

С риск да бъда публично поруган мога най-откровено да кажа, че не видях онова, което съм очаквал от най-известния шедьовър в света. Картината е разположена в самостоятелна зала, но не ме грабна с нищо. Моите уважения към майсторството на Леонардо, но изключителната слава на тази картина се гради по-скоро върху снобизма на тълпите, умело подклаждан от една нестихваща и завоалирана в тайнство пр-кампания за щедьовъра, за „загадъчната” усмивка на Джокондата и историята около създаването на картината. Други платна на Леонардо, като Мадоната в пещерата” и още няколко по-малки ми направиха много по-силно впечатление от самата Джоконда.

Но самият Лувър е нещо много повече от една картина, за какъвто и шедьовър да е спрягана и аз искам да се спра повече върху това.

При подобно стълпотворение на живопис от всички краища на света, подобаващо място заема френската. Честно казано, моите адмирации са за „Салът на Медуза” на Жерико и „Свободата води народа” на Йожен Дьолакроа.

В Лувъра няма място за живи художници, няма място дори и за един Пабло Пикасо. Единственият творец показвал своя изложба в Лувъра приживе, това е Марк Шагал. Това е доста притеснително за всички съвременни автори, създаващи изкуство и да нямаш никакви шансове да попаднеш там е един твърде демотивиращ момент. Не зная на какъв принцип се подготвят отделните експозиции от кураторите на Лувъра, но ако аз бях на тяхно място бих показал спасените картини от пожара в катедралата Нотр Дам.

Човек не е в състояние да изгледа целия Лувър за един ден, дори и да се придържа към поведението на японските туристи, които минават между картините като на разходка в парка. След цял един ден в Лувъра, човек се чувства толкова пренаситен от гледане на картини до състояние, в което съзнанието му вече отказва да ги възприема. Тогава на помощ идват кафенетата и множеството бутици, разположени в Лувъра. Решението за тяхното позициониране на това място може и да прозвучи пошло по отношение на изкуството, но нещата не стоят съвсем по този начин. Бутиците са на места, когато вече си излязъл от същинската част на музея и не кореспондират директно с изкуството. Те обаче носят и немалка част от приходите, необходими за издръжката на музея.

 

Живко Тенев – GISSEN

 


сряда, 10 юли 2019 г.

Внушително – Дома на инвалидите и Пикасо и войната

 


Градините Тюйлери са построени на мястото на бивша фабрика за керемиди. Оттам идва и името им – tuile / от френски език / означава керемида. Те започват от площад „Конкорд” и завършват пред входа на Лувъра. Най-характерното за всички паркове в Париж е това, че са огромни – никой от проектантите не е икономисвал земя при проектирането им. От друга страна, това не са просто дървета и зеленина, а завършени архитектурни решения. Никъде по алеите не е положен асфалт. Земята е оставена да диша.

По същия начин и със същия размах е решена и площта пред друга емблематична за френската столица сграда – Дома на инвалидите. Това дава възможност сградата да бъде видяна отдалече и в пълния й блясък. Двуетажната постройка е решена във формата на квадрат с вътрешен двор и заема огромна площ. Построена е, за да даде подслон на всички инвалиди от войната. В момента функционира като музей. Нас с Диана ни привлича като магнит изложбата „Пикасо и войната”. Това е временна експозиция, която гостува тук за около три месеца, а след това ще бъде заменена с нещо друго. Прави ми впечатление, че на гърба на билетчето всъщност е плаката за следващата изложба.

Експозицията започва с мащабно копие на „Герника”, но не в действителен размер. По същество, това е документална изложба, включваща не само картини, но и рисунки, писма, изрезки или цели страници от вестници и предмети, но всичко това е обединено от темата за войната. За мен лично е много интересно как може да се събере такава изложба, защото експонатите в нея са притежание на различни музеи и това е огромен труд, изискващ огромна организационна работа.

 

Живко Тенев – GISSEN


Гарата, превърната в Музей на импресионистите

 


Днес с Диана имаме билети за Мюзе д`Орсе – Музея на импресионистите. Най-лесно ще стигнем като слезем на булевард „Шанз-Елизе” и преминем пеша по моста на Александър III. Преди това по пътя ни са Grand Palais и Petit Palais. Първата ни цел обаче е да отидем до кея с кирилицата край Моста на инвалидите. Тук съм подготвил малка изненада за Диана – ще четем последните й стихосбирки. Пъхнах ги в багажа незабелязано.

Под моста Александър III буквално щяхме да се сблъскаме с младоженка, която си правеше фотосесия. Учудващото бе, че липсваше младоженец. Чак после ми светна, когато Диана ми каза, че това не е било младоженка, а самата Сара Джесика Паркър, която се снимала за поредната корица.

После след кратка разходка край Сена тръгваме към Музея на импресионистите. Самият музей е някогашна железопътна гара. Външният ѝ архитектурен облик е запазен изцяло. Изложбената площ е на няколко нива. Напливът на туристите е огромен, особено в залите, където са картините на постимпресионистите Винсент ван Гог и Пол Гоген. Стоя на сантиметри от велики творби на истински титани в живописта и усещането е неповторимо.

Импресионистите, макар и отхвърлени от тогавашното статукво са били невероятни рисувачи. Само посредствени умове са могли да ги третират като втора ръка художници. Най-голямото стълпотворение обаче бе на петия етаж, където са повечето култови картини на импресионизма от Клод Моне, Реноар, Сисле, Тулуз Лотрек.

В експозицията очаквах да видя и най-известната картина на импресионизма – „Импресия” на Клод Моне, но това не се случи. Най-вероятно творбата е притежание на друг музей.

От терасата, която се намира на покрива на Музея на импресионистите се открива прекрасна гледка към Лувъра, но за него ще разкажа малко по-късно.


 Merci bien!

Живко Тенев – GISSEN


Париж - хайку дневник


медитация...
детско "ла-ла"
ме вади от унес

Notre Dame -
слънчевият ми сплит
пулсира

целувам
порасналата си дъщеря...
кестен и липа

целият ми свят
в една целувка и сълза...
пицикато от цигулка

happy hour -
планирам следващото
си пътуване

Monmartre...
на всяка крачка
арт кафе

суетене...
билети и ключове
в джоба

Sacré Coeur -
заключената любов
любов ли е?!...


Диана Тенева

Paris, 2ème jour


Grand Palais

Строителството на Гран Пале започва през 1897 г. след разрушаването на Двореца на индустрията (Palais de l'Industrie) като част от подготовката за Световното изложение от 1900 г. Сега той приютява множество експозиции и картини в своите Salon de la Société Nationale des Beaux Arts, Salon d'Automne, and Salon Comparaisons. В западното крило се помещава научният музей (Palais de la Découverte).
Той бе използван по време на заключителния етап на Тур дьо Франс през 2017 г., като част от издигането на кандидатурата на Париж за летните Олимпийски игри през 2024 година. Колоездачите преминаха покрай него по маршрута си към Шанз-Елизе. По време на игрите Grand Palais ще бъде използван за състезанията по фехтовка и таекуондо.




Petit Palais

Сградата, която се намира в непосредствена близост до „Шан-з-Елизе“, е строена по повод на Световното изложение през 1900 г. Срещу Пти Пале се намира Гран Пале (Големия дворец). Строежът на двете сгради, които са служили за палати по време на изложението, типични за периода Бел Епок, както и на моста Александър III, има амбицията да покаже най-доброто от френската архитектура. През 1902 г. сградата на Пти Пале е преустроена в музей. Днес тук се помещава музеят на изящните изкуства на Париж, предлагащ богата колекция на холандската и фламандската школа (най-известни експонати от нея са „Автопортрет” на Рембранд и „Отвличането на Прозерпина” на Рубенс), колекция от картини на френски импресионисти (Моне, Дега, Реноар, Сезан, Тулуз - Лотрек, Сисле, Писаро, Синяк), картини на Никола Пусен, Фрагонар, Енгр, Жерико,  Пикасо, богата скулптурна колекция (Жан – Батист Карпо, Роден, Реноар); колекция от гравюри, предмети на изкуството от Ренесанса и Средновековието, Гръцката и Римската Античност, творби на френското ренесансово и модерно изкуство, колекция на фотографското изкуство и, не на последно място, колекцията от икони, сред които и прекрасни български образци.



Pont Alexandre III

Мостът има славата на най-елегантния мост над Сена. Построен е в периода 1896 - 1900 г. по повод Световното изложение. Конструкцията на моста е ниска, с идеята да не закрива гледката към „Шан-з-Елизе“ от една страна, и Дома на Инвалидите, от друга. Но, благодарение на четирите седемнадесетметрови  колони, разположени в ъглите на моста, украсени с огромни позлатени статуи, алегории на Науката, Изкуството, Индустрията и Търговията, той се вижда и отдалече.





Pont des Invalides

Mостът при Дома на инвалидите е строен в началото на ХІХ век, като многократно е преустрояван. Фигурата на централната подпора на моста символизира победите на Наполеон по суша и вода, а медальоните на страничните – военни трофеи.

Арт инсталацията „Българските букви“ е разположена на кейовете на Сена, до Моста на Инвалидите на левия бряг на реката. Проектът представя седем букви от нашата азбука, които са без графичен еквивалент в латинската и гръцката азбука – Б, Ж, З, Ц, Ч, Щ, Ъ. Към всяка пейка в Париж са приложени стихове на български и френски език на съвременни наши поети, сред които Георги Господинов, Надежда Радулова, Силвия Чолева, Мирела Иванова, Амелия Личева и др. Преводите на стихотворенията са на Мари Врина-Николов и Ралица Михайлова Фризон-Рош.





Le Musée d’Orsay е бивша железопътна гара, разположен на левия бряг на река Сена. Открит е като музей на 1 декември 1986 г. В музея са изложени творби на френското изкуство от периода от 1848 до 1914 г., включително картини, скулптури, декоративни изделия и фотографии. Неговата колекция на произведения на импресионисти е сред най-богатите в света.
Гарата и хотелът са построени за 2 години от архитекта Виктор Лалу и открити на 14 юли 1900 за Световното изложение в Париж. Сградата е проектирана като метална конструкция с каменна фасада в църковен стил. Външният ѝ вид е повлиян от елегантната архитектурата на заобикалящите я сгради между които и Лувъра. Интериорът е в стил модернизъм и се състои от портал, преддверие и голяма зала с дължина 138 метра и височина 32 метра.







La Place de la Concorde, в превод площад на Съгласието се намира в началото на Шанз-Елизе, 8-ми арондисман. Площадът е идея на Луи XV, който възлага осъществяването му на главния си архитект през 1755 г. Първоначално представлява заобиколен с ровове осмоъгълник, в чиито ъгли се намират алегорични статуи, символизиращи най-големите и важни градове на Франция. По средата на площада се намира конна статуя на Луи XV.
В периода 1787 – 1790 г. над Сена е построен мостът Конкорд, който свързва площада с Бурбонския дворец на отсрещния бряг (днес седалище на Националното събрание).
Друг известен монумент на площада е древноегипетският обелиск, който през 1831 г. е подарен на Франция от Мохамед Али паша, управител на Египет и Судан. Обелискът е висок 23 метра и тежи 250 тона. Наблизо се намира и църквата Света Мария Магдалена – известна като Мадлената.



Les jardins de Tuileries

Намира се на десния бряг на Сена, между Лувъра и площад Конкорд. Той също свързва тези забележителности с Tриумфалната арка през булеварда Шанз Елизе. Паркът е бил част от двореца Тюйлери, който е бил опожарен и разрушен.

Градините на Тюйлери са проектирани от Андре Ле Нотр (дизайнера на градините на Версай) през 1664 г. Те се разполагат на обща площ от около 255 декара.

L’Hôtel des Invalides

Домът на инвалидите е комплекс от здания в Париж, включващ музеи и паметници на военната история на Франция.
На 24 февруари 1670 г. Кралят Слънце издава заповед за започване на строежа.
Това е един от първите инвалидни домове в Европа. Днес комплексът също приема инвалиди, а освен това в него са разположени няколко музея и некропол на военни.
Църквата „Свети Луис на инвалидите“, наричана още Църквата на войниците, чийто свод е украсен с военни фрески, подслонява гробницата, в която почиват множество губернатори на Франция, маршали на Франция и големите военни ръководители. Там се намира и саркофагът на Наполеон Бонапарт.





L’exposition « Picasso et la guerre »




Забележителности, които посетихме :

Grand Palais
Petit Palais
Pont Alexandre III
Pont des Invalides
L’Assemblée Nationale
Le Musée d’Orsay
La Place de la Concorde
Les jardins de Tuileries
Le Musée de L’Orangerie
L’Hôtel des Invalides
Le Musée de l’Armée
L’exposition « Picasso et la guerre »


Снимки: Живко Тенев