четвъртък, 9 април 2015 г.

Велики четвъртък е, да не тъгуваме по празници!

Велики четвъртък е, боядисват се яйца. И аз като останалите православни боядисвам яйца, но отдавна сякаш празникът си отиде от мен. Някои причини за това вече изплаках в поста си "Курабиите на мама". Други все още са в зародиш, и засега не мога хубаво да осмисля - за първи път дъщеря ми празнува далеч от мен Великден и ми е странно. Докато са малки децата ни, някак-си приемаме за даденост, че те ще са винаги край нас, особено на празниците. Сега се налага да свикваме с новите реалности на съвремието ни. 
Та боядисвам си яйцата, поглеждам през прозореца, навън е мрачно. Може би в унисон с настроението ми, в унисон с мислите, които ме спохождат - на Велики четвъртък Христос се моли в Гетсиманската градина. Само той си знае какви страсти са го вълнували в този момент, и какво е било последното му изкушение - предизвикателство пред него. Мисля си и за предателството на Юда - защо, понякога, въпреки че знаем, че нашите приятели ще ни предадат и наранят, продължаваме да общуваме с тях, да им помагаме, даже понякога им даваме властта да ни обиждат и унижават?! Какво се случва с нас след тези предателства? Възкръсваме ли след тях като феникс от пепелта, нови хора ли сме, или продължаваме да носим товара на миналото?
Приключвам почти - яйцата са на привършване, остава ми само да ги излъскам... От нас, и единствено от нас зависи дали ще си почистим храма, дали ще намерим сили да се поучим от грешките си, да простим на хората около нас, да се освободим от ненужното и да възкръснем!!! 
А ето я и моята великденска украса с готовите вече яйца. И нека никога вече не тъгуваме по празници!

Диана Тенева


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Популярни публикации