 |
| photo from the Internet |
***
Когато отново потъвам
пак там – в Нищото,
когато стихове се раждат
в съня ми
и мама слиза по хълма –
хубава и бяла,
а децата ми са литнали
мечти…
Може би, там е началото
на моето космично
сбъдване...
И зазоряване на битието!?
Диана Тенева
Няма коментари:
Публикуване на коментар