СЪДБА

 

снимка от нета

Десетгодишна още разбрах,

че Господ така ме орисал –

трън да съм в очите на хората

и да съм винаги сочена с пръст.

Нямам никакъв избор –

обикнах моя си кръст,

свеждам си тихия взор...

Но някога – все някога, веднъж

ще се изправя като стръкче ръж –

високо и гордо златисто звънче,

ако ще и сърпът да ме посече.

Диана Тенева