 |
| снимка от нета |
Опитвам се да те живея,
да не поглеждам встрани,
когато до мен отваряш очи –
отново в тях немее
вината ми поредна и грях,
че никога с теб не посмях
белотата само да следвам…
А ти да нехаеш избра
що мътилка се събра -
баласт помежду ни
и неразчетени руни.
Години много на брой
преглъщах сълзи - порой,
все по ръба вървях,
влюбена толкова бях…
Но най-трудно е сега –
да забравя мога ли тази нега
в греха ни по новому стар
и баласта да изчистя в дар.
Белотата детска да ни навести
и в друго измерение да ни прости!
Диана Тенева
Няма коментари:
Публикуване на коментар