събота, 14 февруари 2015 г.

Бял трън - Александър Урумов




Голяма печалба има в белия трън – така ми каза един познат, от земеделския бизнес. Тъкмо се бях разделил с приятелката ми и изобщо не ми беше до бизнес, нищо не ми се правеше. Ядосвах се на себе си – такава красива и фина жена, тактична, с чувство за хумор, и аз я изпуснах. А трябваше просто да ѝ предложа, тя го очакваше. И на двамата ни е време за семейство и деца. Само че докато аз се чудех месец след месец, тя един ден просто ме остави и си тръгна по своя път.
Какъв тъпак съм – мисля си аз, докато този ми разправя за земеделие. Какво е това бял трън, питам го ей така, колкото да си говорим. Ами от семейство Сложноцветни – бял трън, отговаря той. Ти, казва, имаш земя, ако я насадиш, сума ти пари ще изкараш. И за какво ми е тоя бял трън от такова сложно семейство, разсеяно подхвърлям и продължавам да си мисля за нея. На теб не ти трябва, отговаря той, ама на фармацевтиката ѝ трябва за лекарства – за жлъчка, за сърдечно-съдови проблеми, за черен дроб, за какво ли не. И предварителен договор за изкупуване може да си направиш, да си сигурен в реализацията. Замислих се аз – идеята започна да ми харесва, особено щом има търсене. Нали има една приказка – недей да хвалиш стоката, хвали пазара за тази стока. Пък и нещо да взема да правя, та по-бързо да изляза от тая депресия, иначе ще стане още по-зле.
А на тебе каква ти е ползата да ме навиваш за тоя бял трън, попитах моя познат. Аз ще ти продам семето, ако искаш, ухили се той. Купих аз семето, изорах земята и го насадих. Направих и договор с една фармацевтична фирма – предложиха добра цена, подписахме. И взех да потривам ръце и да чакам да узрее белият трън, та да ударя печалбата. Аз, дето правя бизнес от 20 години, излязох голям наивник. Защото се оказа, че това растение наистина е доста сложно нещо и прибирането на реколтата е най-деликатната работа. Трябва да улучиш точния момент, иначе губиш всичко. Защото ако го ожънеш зелено – то още не е готово и за нищо не става. Ако закъснееш пък, семенцето си прави чадърче и става на пухче – като глухарчето – и още първия ветрец го отнася нанякъде. С очите си го видях това – докато се чудех дали да пускам комбайна да жъне. Точно както оглеждах нивата и си виках – хайде от утре ще жънем, и като излезе един вятър, като засвистя по полето... Литнаха белите тръни във въздуха като глухарчета и на мен ми се приплака. На другия ден заваля дъжд и отнесе в пръстта това, което вятърът беше пропуснал. А аз стоях под дъжда и гледах как ми изтичат парите в земята. И тогава изведнъж разбрах! Разбрах, че любовта е като белият трън – посегнеш ли на зелено, чиста загуба е, защото още няма вкус. Изтървеш ли пък момента, виждаш я как си е направила чадърче и отлита някъде далеч от теб. Или пък пада долу в пръстта и се похабява. Колко деликатно нещо е, нали? Оттогава стане ли дума за чувства и за любов, все това ми идва наум – любовта е цвете от семейство Сложноцветни.


Александър Урумов

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Популярни публикации