ПРЕД БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ ШАПКИ ДОЛУ!

 

Защото той образова /подготвя учениците си за НВО, ДЗИ, конкурси, състезания, олимпиади/, възпитава, изгражда навици /доста често започвайки от най-елементарните, които родителите са пропуснали в първите 7 години/, всеки ден изготвя, работи по някаква документация, чиито срокове са от днес за вчера… И ако беше само това щеше да е щастлив. Де го тоз късмет?! Който откъдето дойде, и иска да отчете някаква дейност, се обръща към училищата, естествено с подкрепата на МОН. Кампания за скрининг на зрението, за силанизиране на зъби, за повишаване финансовата култура на учениците относно касовия бон, седмица на гората, седмица на не –знам- си-какво - всичко минава през училище и през учебните часове. Ами статистиката, която все още само за зъбния статус на всеки ученик не се поинтересувала…Ха, познайте какво се случва, когато един учител има да направи 5 такива съобщения и да ги разясни на учениците. Много просто, минали са минимум 15-20 минути от часа. И кое по-напред за останалите 20 минути – да изпитва ли, да преподава ли, да възпитава, да изгражда социални и жизнени умения, емоционална интелигентност?!...
Затова предлагам пред името на всеки учител да се постави словосъчетанието свети великомъченик/ света великомъченица/. 

А иначе, честит празник, будители народни!