нощен полъх...
приемам с благодарност
даровете на вселената
Диана Тенева
Влакът прорязваше утрото с равномерен ритъм, сякаш сърцето на пътя биеше под релсите. Прозорците му събираха светове – ниви, разляти в злато, сенки от дървета, които бягаха назад, и небето, което се опитваше да настигне хоризонта. Никой не говореше. Дори шумът на колелата сякаш притихна, когато пейзажът внезапно се разтвори – картина, в която времето забравя да върви. Дъхът се задържа някъде между гърдите и гледката, а мигът се проточи като безкрайна линия.
красотата чак
спря дъха на влака...
живописно приключение
Диана Тенева
Филмът е едно поетическо есе за духовното присъствие на интелектуалец с уникално обаяние, „обитаващ модерни времена, все още недостижими за нашите съвременници“. Авторите ще споделят удивлението на изследователите от контраста между официално публикуваното творчество и неосветеното, непопулярно и забравено наследство, неочаквано близко до сегашното светоусещане. Ще се документира как неговите съвременници го възприемат като нещо повече от поет, журналист и театрал – онзи жизнено необходим чудак, който доказва, че може да се живее свободно в една алтернативна реалност, която им се струва невъзможна в тогавашната тоталитарна атмосфера.
Филмът вече е достъпен и на английски език. Преводът на стиховете е мой - Диана Тенева.
чаена роза...
все още
пазя роклята си
за танци
tea
rose…
I still
keep my dancing
dress
Диана Тенева