Понякога най-малките цветя остават незабелязани. Навеждам се към едно калдаръмче, разцъфнало сякаш напук на праха и жегата. Върху него е кацнала пчела – съсредоточена, тиха, потънала в своята работа. Прилича на стара кехлибарена брошка, забравена от някого върху крехките листенца. Само след миг ще отлети, а цветето ще остане да пази тишината.
пчела в чашката
на калдаръмче...
брошка от янтар
Диана Тенева
"Цвете" - Живко Тенев - Жисен
По брега на реката винаги вървя по-бавно. Високите бели тополи се отразяват в речното огледало, а вятърът разлиства короните им, от които всяка минута излиза нова премяна – ту сребриста, ту зелена, ту почти прозрачна. Срещу тях минават хора – с ярки рокли, ленени ризи, спортни обувки, шапки с широки периферии. За миг не знам кое е истинското модно ревю – това на човешката суета или на дърветата, които без усилие сменят одеждите си със светлината. Усмихвам се. Природата никога не се старае да впечатли никого, а винаги успява.
бели тополи…
модно ревю
покрай реката
Диана Тенева
Живко Тенев - Жисен
пчела край мен
танцува сватбен танц…
медът в моя чай
Диана Тенева
"Пчелна кралица" - Живко Тенев - Жисен
Отварям стара кутия с писма. Хартията е пожълтяла, мастилото се е разтекло на места, а някои думи са останали само като дъх. Не търся нищо конкретно – просто оставям времето да прелиства страниците вместо мен. Понякога спомените не избледняват. Те просто се връщат по друг начин – тихо, когато небето се сниши и дъждът докосне дърветата.
спомени…
вишневи цветчета
натежали от дъжда
Диана Тенева
"Спомен за приятел" - Живко Тенев - Жисен
Колкото повече подреждам гардероба, толкова повече си спомням не поводи, а мигове. Всяка рокля пази нечий поглед, нечий смях, нечие „до скоро“, което неусетно се е превърнало в „сбогом“. Между закачалките времето не виси неподвижно – то тихо избледнява. Всяка рокля помни различно „утре“ – бал, сватба, пътуване, празник. Някои вече не ми стават, други никога повече няма да облека. Затварям вратата тихо, сякаш да не разбудя онези жени, които съм била.
колко много
рокли в гардероба...
повяхнал божур
Диана Тенева
"Раждането на галактиките" - Живко Тенев - Жисен
Преди тръгване домът сякаш оживява с особен ритъм. Погледът обхожда стаите още веднъж – дали прозорецът е затворен, дали лампите са изгасени, дали нищо важно не е останало забравено. Ръката машинално проверява джоба. Билетите са там. Ключовете също. Всичко необходимо за пътя се побира в шепа предмети, а най-важното винаги остава невидимо – надеждата, че ще се върнем с нови спомени.
суетене...
билети и ключове
в джоба
Диана Тенева
AI-Generated Image
Гората не говори с думи. Тя посреща с ухание на смола, с меката постеля от игли и с тишина, в която всеки шум намира своето място. Достатъчен е един слънчев лъч, за да превърне обикновения клон в малко чудо. В такива мигове времето спира, а човекът усеща, че е само гост в един древен свят, който продължава да диша със собствен ритъм.
аромат
на бор...
слънчев
лъч върху
игличките
на бора
Диана
Тенева
"Априлска хармония" - Живко Тенев - Жисен
Стаята ухае на утро и спомени. През прозореца влиза мека светлина, която докосва нишките на старата черга – всяка от тях пази история, грижливо втъкана от ръцете на баба. Цветовете не са просто багри, а живи следи от дни, преминали с труд и обич. В тях има топлина, която не избледнява, и тишина, която успокоява. Денят се ражда върху тази тъкан – пъстър, крехък и пълен с обещание.
бабина черга –
денят започва с цвят
и надежда
Диана Тенева
"Драскотина в паметта" - Живко Тенев - Жисен
