Paris, 3ème jour

Le Louvre

Лувърът е най-големият национален музей на Франция и е най-посещаваният музей в света.

Сградата, която в миналото е била първо военно укрепление, а после кралска резиденция, е разположена в центъра на Париж, между река Сена и улица Риволи.

За първи път е отворена като музей на 8 ноември 1793 г., по време на Френската революция. В музея, на площ от 60 600 квадратни метра, са разположени почти 35 000 предмети от праисторическата ера до 19 век.

Лувърът съхранява богатото художествено наследство на Франция от времето на Капетингите през империята на Наполеон Бонапарт до наши дни.

Днес в Лувъра се съхраняват над 380 000 артефакта, от които над 35 000 са изложени, в осем колекции:

Древен Египет

Гърция, Етрурия и Рим

Изкуство на Близкия изток

Ислямско изкуство

Скулптури

Декоративно изкуство

Картини

Гравюри и графики

Лувърът – не знам какво да кажа, сякаш вече всичко е казано за това място. В превод означава „Леговището на вълчицата”, но това едва ли може да бъде най-показателното за този световноизвестен музей. Обикновено най-големите сълпотворения от посетители стават пред Джокондата. Всеки е дошъл тук сякаш единствено за да си направи селфи до шедьовъра на Леонардо да Винчи.

С риск да бъда публично поруган мога най-откровено да кажа, че не видях онова, което съм очаквал от най-известния шедьовър в света. Картината е разположена в самостоятелна зала, но не ме грабна с нищо. Моите уважения към майсторството на Леонардо, но изключителната слава на тази картина се гради по-скоро върху снобизма на тълпите, умело подклаждан от една нестихваща и завоалирана в тайнство пр-кампания за щедьовъра, за „загадъчната” усмивка на Джокондата и историята около създаването на картината. Други платна на Леонардо, като Мадоната в пещерата” и още няколко по-малки ми направиха много по-силно впечатление от самата Джоконда.

Но самият Лувър е нещо много повече от една картина, за какъвто и шедьовър да е спрягана и аз искам да се спра повече върху това.

При подобно стълпотворение на живопис от всички краища на света, подобаващо място заема френската. Честно казано, моите адмирации са за „Салът на Медуза” на Жерико и „Свободата води народа” на Йожен Дьолакроа.

В Лувъра няма място за живи художници, няма място дори и за един Пабло Пикасо. Единственият творец показвал своя изложба в Лувъра приживе, това е Марк Шагал. Това е доста притеснително за всички съвременни автори, създаващи изкуство и да нямаш никакви шансове да попаднеш там е един твърде демотивиращ момент. Не зная на какъв принцип се подготвят отделните експозиции от кураторите на Лувъра, но ако аз бях на тяхно място бих показал спасените картини от пожара в катедралата Нотр Дам.

Човек не е в състояние да изгледа целия Лувър за един ден, дори и да се придържа към поведението на японските туристи, които минават между картините като на разходка в парка. След цял един ден в Лувъра, човек се чувства толкова пренаситен от гледане на картини до състояние, в което съзнанието му вече отказва да ги възприема. Тогава на помощ идват кафенетата и множеството бутици, разположени в Лувъра. Решението за тяхното позициониране на това място може и да прозвучи пошло по отношение на изкуството, но нещата не стоят съвсем по този начин. Бутиците са на места, когато вече си излязъл от същинската част на музея и не кореспондират директно с изкуството. Те обаче носят и немалка част от приходите, необходими за издръжката на музея.

 

Живко Тенев – GISSEN

 

Внушително – Дома на инвалидите и Пикасо и войната

 

Градините Тюйлери са построени на мястото на бивша фабрика за керемиди. Оттам идва и името им – tuile / от френски език / означава керемида. Те започват от площад „Конкорд” и завършват пред входа на Лувъра. Най-характерното за всички паркове в Париж е това, че са огромни – никой от проектантите не е икономисвал земя при проектирането им. От друга страна, това не са просто дървета и зеленина, а завършени архитектурни решения. Никъде по алеите не е положен асфалт. Земята е оставена да диша.

По същия начин и със същия размах е решена и площта пред друга емблематична за френската столица сграда – Дома на инвалидите. Това дава възможност сградата да бъде видяна отдалече и в пълния й блясък. Двуетажната постройка е решена във формата на квадрат с вътрешен двор и заема огромна площ. Построена е, за да даде подслон на всички инвалиди от войната. В момента функционира като музей. Нас с Диана ни привлича като магнит изложбата „Пикасо и войната”. Това е временна експозиция, която гостува тук за около три месеца, а след това ще бъде заменена с нещо друго. Прави ми впечатление, че на гърба на билетчето всъщност е плаката за следващата изложба.

Експозицията започва с мащабно копие на „Герника”, но не в действителен размер. По същество, това е документална изложба, включваща не само картини, но и рисунки, писма, изрезки или цели страници от вестници и предмети, но всичко това е обединено от темата за войната. За мен лично е много интересно как може да се събере такава изложба, защото експонатите в нея са притежание на различни музеи и това е огромен труд, изискващ огромна организационна работа.

 

Живко Тенев – GISSEN

Гарата, превърната в Музей на импресионистите

 

Днес с Диана имаме билети за Мюзе д`Орсе – Музея на импресионистите. Най-лесно ще стигнем като слезем на булевард „Шанз-Елизе” и преминем пеша по моста на Александър III. Преди това по пътя ни са Grand Palais и Petit Palais. Първата ни цел обаче е да отидем до кея с кирилицата край Моста на инвалидите. Тук съм подготвил малка изненада за Диана – ще четем последните й стихосбирки. Пъхнах ги в багажа незабелязано.

Под моста Александър III буквално щяхме да се сблъскаме с младоженка, която си правеше фотосесия. Учудващото бе, че липсваше младоженец. Чак после ми светна, когато Диана ми каза, че това не е било младоженка, а самата Сара Джесика Паркър, която се снимала за поредната корица.

После след кратка разходка край Сена тръгваме към Музея на импресионистите. Самият музей е някогашна железопътна гара. Външният ѝ архитектурен облик е запазен изцяло. Изложбената площ е на няколко нива. Напливът на туристите е огромен, особено в залите, където са картините на постимпресионистите Винсент ван Гог и Пол Гоген. Стоя на сантиметри от велики творби на истински титани в живописта и усещането е неповторимо.

Импресионистите, макар и отхвърлени от тогавашното статукво са били невероятни рисувачи. Само посредствени умове са могли да ги третират като втора ръка художници. Най-голямото стълпотворение обаче бе на петия етаж, където са повечето култови картини на импресионизма от Клод Моне, Реноар, Сисле, Тулуз Лотрек.

В експозицията очаквах да видя и най-известната картина на импресионизма – „Импресия” на Клод Моне, но това не се случи. Най-вероятно творбата е притежание на друг музей.

От терасата, която се намира на покрива на Музея на импресионистите се открива прекрасна гледка към Лувъра, но за него ще разкажа малко по-късно.

 Merci bien!

Живко Тенев – GISSEN

Париж - хайку дневник

медитация...

детско "ла-ла"

ме вади от унес

Notre Dame -

слънчевият ми сплит

пулсира

целувам

порасналата си дъщеря...

кестен и липа

целият ми свят

в една целувка и сълза...

пицикато от цигулка

happy hour -

планирам следващото

си пътуване

Monmartre...

на всяка крачка

арт кафе

суетене...

билети и ключове

в джоба

Sacré Coeur -

заключената любов

любов ли е?!...

Диана Тенева

Paris, 2ème jour

Grand Palais

Строителството на Гран Пале започва през 1897 г. след разрушаването на Двореца на индустрията (Palais de l'Industrie) като част от подготовката за Световното изложение от 1900 г. Сега той приютява множество експозиции и картини в своите Salon de la Société Nationale des Beaux Arts, Salon d'Automne, and Salon Comparaisons. В западното крило се помещава научният музей (Palais de la Découverte).

Той бе използван по време на заключителния етап на Тур дьо Франс през 2017 г., като част от издигането на кандидатурата на Париж за летните Олимпийски игри през 2024 година. Колоездачите преминаха покрай него по маршрута си към Шанз-Елизе. По време на игрите Grand Palais ще бъде използван за състезанията по фехтовка и таекуондо.

Petit Palais

Сградата, която се намира в непосредствена близост до „Шан-з-Елизе“, е строена по повод на Световното изложение през 1900 г. Срещу Пти Пале се намира Гран Пале (Големия дворец). Строежът на двете сгради, които са служили за палати по време на изложението, типични за периода Бел Епок, както и на моста Александър III, има амбицията да покаже най-доброто от френската архитектура. През 1902 г. сградата на Пти Пале е преустроена в музей. Днес тук се помещава музеят на изящните изкуства на Париж, предлагащ богата колекция на холандската и фламандската школа (най-известни експонати от нея са „Автопортрет” на Рембранд и „Отвличането на Прозерпина” на Рубенс), колекция от картини на френски импресионисти (Моне, Дега, Реноар, Сезан, Тулуз - Лотрек, Сисле, Писаро, Синяк), картини на Никола Пусен, Фрагонар, Енгр, Жерико,  Пикасо, богата скулптурна колекция (Жан – Батист Карпо, Роден, Реноар); колекция от гравюри, предмети на изкуството от Ренесанса и Средновековието, Гръцката и Римската Античност, творби на френското ренесансово и модерно изкуство, колекция на фотографското изкуство и, не на последно място, колекцията от икони, сред които и прекрасни български образци.

Pont Alexandre III

Мостът има славата на най-елегантния мост над Сена. Построен е в периода 1896 - 1900 г. по повод Световното изложение. Конструкцията на моста е ниска, с идеята да не закрива гледката към „Шан-з-Елизе“ от една страна, и Дома на Инвалидите, от друга. Но, благодарение на четирите седемнадесетметрови  колони, разположени в ъглите на моста, украсени с огромни позлатени статуи, алегории на Науката, Изкуството, Индустрията и Търговията, той се вижда и отдалече.

Pont des Invalides

Mостът при Дома на инвалидите е строен в началото на ХІХ век, като многократно е преустрояван. Фигурата на централната подпора на моста символизира победите на Наполеон по суша и вода, а медальоните на страничните – военни трофеи.

Арт инсталацията „Българските букви“ е разположена на кейовете на Сена, до Моста на Инвалидите на левия бряг на реката. Проектът представя седем букви от нашата азбука, които са без графичен еквивалент в латинската и гръцката азбука – Б, Ж, З, Ц, Ч, Щ, Ъ. Към всяка пейка в Париж са приложени стихове на български и френски език на съвременни наши поети, сред които Георги Господинов, Надежда Радулова, Силвия Чолева, Мирела Иванова, Амелия Личева и др. Преводите на стихотворенията са на Мари Врина-Николов и Ралица Михайлова Фризон-Рош.

Le Musée d’Orsay е бивша железопътна гара, разположен на левия бряг на река Сена. Открит е като музей на 1 декември 1986 г. В музея са изложени творби на френското изкуство от периода от 1848 до 1914 г., включително картини, скулптури, декоративни изделия и фотографии. Неговата колекция на произведения на импресионисти е сред най-богатите в света.

Гарата и хотелът са построени за 2 години от архитекта Виктор Лалу и открити на 14 юли 1900 за Световното изложение в Париж. Сградата е проектирана като метална конструкция с каменна фасада в църковен стил. Външният ѝ вид е повлиян от елегантната архитектурата на заобикалящите я сгради между които и Лувъра. Интериорът е в стил модернизъм и се състои от портал, преддверие и голяма зала с дължина 138 метра и височина 32 метра.

La Place de la Concorde, в превод площад на Съгласието се намира в началото на Шанз-Елизе, 8-ми арондисман. Площадът е идея на Луи XV, който възлага осъществяването му на главния си архитект през 1755 г. Първоначално представлява заобиколен с ровове осмоъгълник, в чиито ъгли се намират алегорични статуи, символизиращи най-големите и важни градове на Франция. По средата на площада се намира конна статуя на Луи XV.

В периода 1787 – 1790 г. над Сена е построен мостът Конкорд, който свързва площада с Бурбонския дворец на отсрещния бряг (днес седалище на Националното събрание).

Друг известен монумент на площада е древноегипетският обелиск, който през 1831 г. е подарен на Франция от Мохамед Али паша, управител на Египет и Судан. Обелискът е висок 23 метра и тежи 250 тона. Наблизо се намира и църквата Света Мария Магдалена – известна като Мадлената.

Les jardins de Tuileries

Намира се на десния бряг на Сена, между Лувъра и площад Конкорд. Той също свързва тези забележителности с Tриумфалната арка през булеварда Шанз Елизе. Паркът е бил част от двореца Тюйлери, който е бил опожарен и разрушен.

Градините на Тюйлери са проектирани от Андре Ле Нотр (дизайнера на градините на Версай) през 1664 г. Те се разполагат на обща площ от около 255 декара.

L’Hôtel des Invalides

Домът на инвалидите е комплекс от здания в Париж, включващ музеи и паметници на военната история на Франция.

На 24 февруари 1670 г. Кралят Слънце издава заповед за започване на строежа.

Това е един от първите инвалидни домове в Европа. Днес комплексът също приема инвалиди, а освен това в него са разположени няколко музея и некропол на военни.

Църквата „Свети Луис на инвалидите“, наричана още Църквата на войниците, чийто свод е украсен с военни фрески, подслонява гробницата, в която почиват множество губернатори на Франция, маршали на Франция и големите военни ръководители. Там се намира и саркофагът на Наполеон Бонапарт.

L’exposition « Picasso et la guerre »

Забележителности, които посетихме :

Grand Palais

Petit Palais

Pont Alexandre III

Pont des Invalides

L’Assemblée Nationale

Le Musée d’Orsay

La Place de la Concorde

Les jardins de Tuileries

Le Musée de L’Orangerie

L’Hôtel des Invalides

Le Musée de l’Armée

L’exposition « Picasso et la guerre »

Снимки: Живко Тенев

Латинския квартал, Сорбоната и хотелчето на Рембо

 

Една сграда с величествен купол може да се види още от Люксембургската градина и това е Пантеонът. Той е гробница на известни личности, намираща се в сърцето на Латинския квартал в Париж. Издигнат е на възвишението Свети Женвиев – покровителка на Париж. Първоначално сградата е построена като църква на светицата, но по време на Френската революция е превърната в светски храм за прослава на влиятелни французи, които са погребани в криптата.

След Пантеона влизаме в катедралата Сент Етиен, разположена малко встрани и зад Пантеона. Строена е през 5-6 век, ние можем само да поседим в нея и да се възхитим на архитектурните решения и строителния гений на хората от онова време.

Когато човек разполага с времето си в Париж, той е нещо като господар на целия свят. А ако счита себе си за духовно извисен, не може да не види Сорбоната и да усети духа на цели поколения французи, получили своето образование тук. Сградата е огромна и красива, както всички обществени постройки в Париж.

Съвсем близо до нея е хотелчето, в което е отсядал големият френски поет Артур Рембо. То все още продължава да работи като хотел и това говори най-вече за непреходността на нещата тук. Сигурно собствениците му в продължение на повече от 150 години са се сменяли много пъти. На никой от тях обаче не му е минала и през ума идеята, че може да го превърне в бар, кафене или нещо друго, което е по-вървежно.

След кратка почивка край Сорбоната тръгваме да търсим катедралата Нотр Дам де Шампс, която сме набелязали като крайна точка за посещения през този ден. До този момент картата, която си купихме и Гугъл Мапс не бяха ни подвеждали, но сега нещо не помагат. Въртим се с натежали от умора крака в района, където би трябвало да е катедралата, а не я виждаме. Не помагат и запитванията на чист френски към местни жители, които с различните си напътствия само всяват още по-голямо объркване. Вече сме склонни да я поставим в графата „Изгубената катедрала”, когато Диана най-после я открива и отбелязва с гордост, че дори е отворена.

Влизаме. Има насядали хора по скамейките и тече някаква служба. За първи път съм в катедрала, в която тече реална служба на свещеници. Усещането е невероятно, а акустиката на храма прави преживяването незабравимо. Изведнъж усещам отмалелите си крака олекнали и готови за дълго ходене. Ставаме, време е да се качваме на метрото и да се прибираме в апартаментчето, където сме отседнали.

Dessins de Paris

Живко Тенев – GISSEN

За Монпарнас – кулата на символистите и други неща

 

Като сме се посветили този ден на кули решаваме да видим и друга емблематична за града кула – Монпарнас. Символистите я свързват със своята теза, че творецът трябва да се затвори в собствената си кула и да създава изкуство в името на самото изкуство. В непосредствена близост до нея е издигнат модерен търговски център. Иначе Монпарнас е оживен район, известен с веригите магазини, заведенията за хранене и историческите бистра, които често са посещавани от автори като Хемингуей. Жан-Пол Сартр е погребан в гробището на Монпарнас.

Минаваме покрай Военната академия, строго охранявана от войници с автомати. Точно срещу нея се намира Офицерското кафене. Прочутите кафенета на Париж могат да се видят навсякъде, независимо дали става въпрос за булевард, авеню или малка квартална уличка. Столовете им задължително са обърнати към улицата, нещо което се прави вече на много места в Европа.

Улиците в Париж не изглеждат толкова пренаселени от автомобили, както в София, например. Може би това се дължи на факта, че голяма част от французите използват мотопеди и скутери за да се придвижват. Метрото също е удобен вариант да отидеш на работа или да се прибереш. Различните му линии са оцветени в характерен цвят. В съответния цвят са и самите влакчета, така че за да се объркаш трябва да си непоправим далтонист. Метрото е мястото, където рекламата е пълен господар. Тя крещи срещу потока от пътници буквално на всеки метър.

 

Страничен шум

Живко Тенев – GISSEN

Paris, 1er jour

Как започва първият ти ден в Париж, който си чакал с толкова нетърпение години наред?!...

С обичайното кафе, tartine beurrée и планове за много забележителности, които да посетим. Колебаем се дали да започнем от “La Dame de Fer” („Желязната дама“) или L’Arc de Triumphe. В крайна сметка решаваме, че ще вървим пеша от метростанцията Champs Elysées Clemenceau до L’Arc de Triumphe и после ще търсим начин да стигнем до La Тour Eiffel. Речено – сторено.

Les Champs Elysées

Уикипедия ще Ви каже, че този булевард е дълъг 1910 метра и е широк 70 метра. Започва от площад „Конкорд“ и завършва на площад „Шарл дьо Гол“. Отначало е бил част от парк с езеро, където френските крале се забавлявали. През 1616 г. съпругата на Анри IV - Мария Медичи заповядала на това място да се прокара алея. Само за няколко години тази алея се превърнала в любимо място за разходки на парижаните от всички съсловия. През 1667 г. Луи XIV я удължил и наредил от двете ѝ страни да се засадят дървета.

А аз ще Ви кажа, че се почувствах едновременно и нищожно малка, и невероятно щастлива – малка в сравнение с размерите му и невероятно щастлива от топлотата на сградите, кокетните кафета с малки масички, предлагащи уединение, само на метри от задъхания ритъм на големия мегаполис. Няма помпозни сгради, парадиращи за уникалност – всички са в съзвучие с останалата атмосфера.

L’Arc de Triumphe

Триумфалната арка се намира на десния бряг на река Сена, в центъра на 12-ъгълна конфигурация от 12 булеварда на площад „Шарл дьо Гол“, в западния край на прочутия бул. „Шанз-Елизе“. Възложена е за изпълнение от Наполеон Бонапарт през 1806 г. след победата при Аустерлиц. Построена е в чест на всички воювали и загинали за Франция във войните на Първата френска република и Наполеоновите войни (1789 – 1815). Имената на всички френски победи и генерали са изписани върху вътрешните и външни стени на арката, а под свода ѝ лежи гробът на незнайния воин от Първата световна война.

La Тour Eiffel

Кулата има три нива, достъпни за посетители. Изкачването до първите две нива става по стълбище или с асансьор. Стълбището до първото ниво, както и това от първото до второто ниво, има над 300 стъпала. До най-високото ниво може да се стигне само с асансьор. На долните две нива са разположени и ресторанти.

Le jardin du Luxembourg

Люксембургската градина  се намира в центъра на Париж, в Латинския квартал, представлява комплекс от дворец и парк и е един от символите на града.

Le Palais du Luxembourg

Люксембургският дворец е ренесансов дворец в Париж, построен през 1615-1631 г. по поръчка на кралица Мария Медичи.

Дворецът се намира в 6-ти арондисман на френската столица и е разположен сред прочутата Люксембургска градина. Към момента в Люксембургския дворец се провеждат заседанията на френския Сенат.

Le Panthéon

Пантеонът е гробница на известни личности, намираща се в сърцето на Латинския квартал в Париж (V арондисман), на възвишението Св. Женвиев. Той представлява внушителна сграда с коринтски колони, направен по модел на Пантеона в Рим. През 1744 г. тежко болният Луи XV дава обет ако оздравее да построи храм в чест на св. Женевиев. Строителството продължава от 1758 до 1789 г. , но с идването на Великата Френска революция новото правителство анулира всички кралски заповеди и разпоредби. Вместо църква е построен Пантеонът - Храм на Славата, в който да се отдава признателност на велики хора.

Тук отново ставам подготве и в ума ми звучат цели фрази от учебника по френски език за подготвителен клас на езиковите гимназии. 

Le Quartier Latin

В старинния квартал  Quartier Latin се намира университетът La Sorbonne и кокетни, препълнени с млади хора, кафенета. Той е прочут също с книжарниците си, включително популярната Shakespeare & Сompany. 

Тук, вървейки по улицата, водеща до университета, попаднах в спиралата на Времето и за минутки се пренесох в 1842, когато Рембо е живял в близкия хотел. Докато почивахме на една пейка на Place de la Sorbonne си представих за кратко, че живея на мансардния етаж, точно под звездите на Париж…

La Sorbonne

Парижкият университет, известен и като Сорбоната (по името на един от колежите му, днес име на историческото здание на университета) е университет във френската столица Париж, съществувал като едно цяло до 1971 г.

След студентските вълнения от 1968 година Парижкият университет е разделен на 13 университета, всеки от които е наследник на определени факултети и катедри на стария университет.

Забележителности, които посетихме в този наш първи ден:

·         Les Champs Elysées

·         L’Arc de Triumphe

·         La Тour Eiffel

·         Les Champs de Mars

·         Avenue de la Bourdonnais

·         L’Ecole Militaire

·         Les Galeries Lafayette

·         La Tour Monparnasse

·         Le jardin du Luxembourg

·         Le Palais du Luxembourg

·         Le Panthéon

·         L’Eglise St Etienne

·         Le Quartier Latin

·         La Sorbonne

·         Notre Dame des Champs

Снимки: Живко Тенев