*** Картините ме приютяват

***

Картините ме приютяват

и аз съм отново  у дома –

познавам всяка багра,

всеки щрих,

всяка точица дори.

Ето – ултрамаринът

вече свършва,

изтича през пръстите ми,

нехайно тръгва по пода

и стига до нечия сянка,

до нечии ръце

и там избухва

в мастиленосиня

двойна експлозия,

от която сякаш

отново се раждам

и отново в картините

се приютявам.

И цялата прозрачна съм –

пулсират копнежи

с днешна дата,

прокрадва се тихо

утрешна мъдрост

на пясъците, може би,

върху които

ръждивият вятър

ще остави подписа си. 

Но нищо

не може да спре

новия ми устрем –

нали родена съм отново

и рамките по-скоро са

детайли от интериора. 

Диана Тенева

из "Пробуждане", 2012

Публикувано в сборник "Скъпоценни камъчета"