 |
| "Витраж" - Живко Тенев - Жисен |
Декември влиза в дома без шум. Стъклата побеляват от дъха на студа, а ръцете търсят топлината на печката. По рафтовете са подредени буркани с лято — спомени, затворени в захар и търпение. Нарязана дюля, листо индрише — малки жестове срещу мълчанието на зимата. И ето — въздухът се напоява с мир, изпълнен с обещание за сладост и покой, сякаш домът си спомня лятото и кухнята за миг става сърцето на света.
декември —
дъх на индрише и дюля
изпълва кухнята
Диана Тенева
Къщата утихва, когато децата заспят. Лампата остава да пази и бди, а ръцете не спират — плетат, за да не се тревожат. Ръцете помнят това, което сърцето не умее да изрече. Всяка бримка е мисъл: да им е лек сънят, да не ги стряска нощта, да пораснат и помъдреят без да губят нежността си. В този тих труд има повече казано, отколкото в думите - грижа, примесена с обич.
възглавница —
във всяка бримка
вплитам обич
Диана Тенева
Some mornings begin not with words, but with noticing—the hum of the refrigerator, the warmth of coffee, the silence beside me in bed. I take stock not with a ledger but a breath. The days are not always easy, but there is food, there is time, there is someone to call. And still, somewhere beneath all that, a small ache for what never was, or hasn’t yet arrived. Both are present: the fullness, and the hollow.
a prayer...
what we have
what we don't have
Diana Teneva
Published in Under The Basho 2025
Някои сутрини започват не с думи, а с това да забележим – бръмченето на хладилника, топлината на кафето, тишината до мен в леглото. Правя равносметка не с писане в дневник, а с едно вдишване. Дните не винаги са лесни, но има храна, има време, има някой, на когото да се обадя. И все пак, някъде под всичко това, има малка болка за това, което никога не е било или все още не е дошло. И двете са налице: пълнотата и празнотата.
молитва...
това,
което имаме
това,
което нямаме
Диана Тенева
Публикувано в Under The Basho 2025
мълчана вода...
отпивам
от своето
сбъдване
сърцето ми извън
ритъм…
обичам те
написано в снега
през прозореца
на спомена…
дъщеря ми прави
снежен ангел
очите ни се
срещат…
като индианска
приказка
ме разкажи
молитва...
това, което
имаме
и онова, което
нямаме
олеандърът на
мама...
в мир със себе
си
от постигнатото
отчаян ход…
едновременно съм
ловец и плячка
Диана Тенева
публикувани в Книголюбие
съживяване на
спомени -
пътувам отново
всичките си
пътешествия
мелничка за кафе
-
оживяват
приказките
на дядо и баба
зимна вечер…
баба разказва
същата приказка
снежна луна...
грехът, който ни
отвежда до бога
неочаквана
целувка…
снежинката се
стапя
върху топлите ти
устни
игра в снега –
ледената висулка
е много вкусна
шепот и смях...
вплитам шарени
нишки
в моя ден
сив небосвод…
есенен вятър
ручи
в иглите на бора
облачен ден...
тополите метат
небето
пуст перон...
вятърът отвява
младостта ни
пуст перон...
не мога да те
пусна
да си тръгнеш
пуст перон...
само жълти
листа,
аз и ти
все още някой
помни мама...
жълти хризантеми
Задушница...
само мокри листа
върху гроба на
тате
поразително жив
е
светът на моите
родители …
френски шансон
вълча луна…
новогодишната ни
целувка
колко далечна е
зазорява се –
само морков в
локвата
от снежния човек
лапавица…
чорапите на
дъщеря ми
висят над
печката
колко гладно
за любов е
сърцето ми…
снежна луна
Диана Тенева
Публикувани в Книголюбие
Филмът е едно поетическо есе за духовното присъствие на интелектуалец с уникално обаяние, „обитаващ модерни времена, все още недостижими за нашите съвременници“. Авторите ще споделят удивлението на изследователите от контраста между официално публикуваното творчество и неосветеното, непопулярно и забравено наследство, неочаквано близко до сегашното светоусещане. Ще се документира как неговите съвременници го възприемат като нещо повече от поет, журналист и театрал – онзи жизнено необходим чудак, който доказва, че може да се живее свободно в една алтернативна реалност, която им се струва невъзможна в тогавашната тоталитарна атмосфера.
Филмът вече е достъпен и на английски език. Преводът на стиховете е мой - Диана Тенева.
 |
| "Лавандулова рапсодия" - Живко Тенев - Жисен |
***
нотки
на лавандула…
гардеробът
пази още
парфюмът
на мама
hints of lavender…
the
wardrobe still keeps
my mum’s perfume
des
notes de lavande ...
la
garde-robe garde encore
le
parfum de ma mère
Диана Тенева
Живко Тенев - Жисен
чаена роза...
все още
пазя роклята си
за танци
tea
rose…
I still
keep my dancing
dress
Диана Тенева