първи сняг…

         Сутринта настъпва бавно, сякаш не иска да наруши новото бяло. Първият сняг е покрил стъпките от вчера и е заглушил града до дъх. Стоя до прозореца и не паля лампата — светлината отвън е достатъчна. В този крехък миг думите тежат повече, затова ги прошепвам едва доловимо, като дъх върху стъкло. Не ги търся, те сами идват — прости, топли, нужни. Шепотът им остава между мен и снега, който слуша внимателно и не бърза да се стопи.

първи сняг…
тихичко нашепвам
думички за обич

Диана Тенева

"Между Земята и Небето" - Живко Тенев - Жисен

ухае на липа

         Сушените цветове стоят в платнената торбичка, същата от времето, когато ръцете на мама ги връзваха и прибираха внимателно в нея. Слагаме водата да заври и чакаме — търпеливо, както тя ни е учила. Чашите са същите, движенията са същите, думите — кратки и пестеливи. В свиренето на чайника се връща гласът ѝ, а в тишината — навикът да бъдем заедно. Пием бавно, за да запазим спомена и образа ѝ за по-дълго. Колко тежи отсъствието, когато вкусът е познат!

ухае на липа -

правим същия чай

без мама

Диана Тенева

"Квадратен храм" - Живко Тенев - Жисен

небето не се продъни

         Падането не беше внезапно — то беше дълго, на забавен каданс, почти учтиво. Светът се отдръпна на крачка, за да ми даде време да разбера, че губя равновесие. Очаквах трясък, пропадане, небето да се продъни като стара, пробита кофа. Но нищо такова не се случи. Само тишина, в която тялото помни удара, а съзнанието се връща бавно, на пресекулки, като дъх след плач. Оцеляването понякога е най-тихото победоносно събитие.

небето не се продъни…

идвам бавно на себе си

след падането

Диана Тенева

"Небесен огън" - Живко Тенев - Жисен

пееща птичка

     Разсъмва се. Светът още не е решил дали да говори, или да мълчи. Само една птичка се осмелява да запее – не за да бъде чута, а защото песента ѝ е естествено продължение на дъха. Дървото срещу прозореца е облечено в зелено, такова зелено, което не просто се вижда, а се усеща. И тогава разбирам, че не гледам навън. Зеленото е преминало границата на погледа ми и е пуснало корени в мен.

пееща птичка...
зелено е дървото
в душата ми

Диана Тенева

"Утрин" - Живко Тенев - Жисен

Ненужни неща

     Сутринта започна с излишен шум — чекмеджета, пълни с „някога ще потрябва“,  рафтове, които пазят ненужни сувенири вместо спокойствие и въздух. Докосвах предметите един по един и усещах как тежестта им не е в материята, а в обещанията, които съм им дала. Да притежаваш означава да вържеш времето. Когато оставих някои неща да си тръгнат, не загубих нищо — само тишината стана по-ясна. Ръцете ми се освободиха, за да държат деня такъв, какъвто е, без етикети и очаквания. В този миг веригата се скъса.

ненужни неща…
късам веригата
на притежанието

Диана Тенева

"Извън контрол" - Живко Тенев - Жисен

Благодаря

     Думите идват бавно, както се носи дар — с две ръце и наведена глава. Благодарността не вика, не крещи, не търси показност, тя помни. В паметта ѝ стоят гласове, които са ме водели през студ и тъмнина, ръце, които са държали моите, и очи, които са се взирали и са вярвали в мен. Каквото съм получила, не е било излишно; каквото давам сега, е по мярка. Оставям го тук — като хляб на прага, като светлина, която не търси благодарност и признание.

 

Благодаря –

тиха стъпка

след  дългия път

 

Диана Тенева

"Свещенодействие" - Живко Тенев - Жисен

неоновият кръст

дъждовно утро...

като маяк свети

неоновият кръст

Диана Тенева

"Утрин" - Живко Тенев - Жисен

Ивановден

        По тъмно се събира селото, доде още петлите не са пропели. Реката дими,  а брегът ехти от благи думи и смях. Станеникът го водят под ръка — чест му правят. Хващат го юнашки, вдигат го високо и три пъти го предават на водата: да е здрав, да е прав, да помни рода си. Пръски се кръстосват във въздуха, студът щипе, а сърцето лудее.

           После дворът се отваря и трапезата се вие. Станеникът коли, налива и кани — редът го иска. Идват невести, пременени като  мечка, тропат тежко за плод и берекет; идват и мъже, забрадени като баби, с криви гласове и лукав смях. Светът се обръща, за да се нареди наново. Яде се, пие се, шегата лекува, маската казва истини. Денят минава в благослов и глъч, доде обичаят си намери покой.

 

Ивановден –

тържествено къпане

на станеника

 

Диана Тенева

"Светецът" - Живко Тенев - Жисен