Some mornings begin not with words, but with noticing—the hum of the refrigerator, the warmth of coffee, the silence beside me in bed. I take stock not with a ledger but a breath. The days are not always easy, but there is food, there is time, there is someone to call. And still, somewhere beneath all that, a small ache for what never was, or hasn’t yet arrived. Both are present: the fullness, and the hollow.
a prayer...
what we have
what we don't have
Diana Teneva
Published in Under The Basho 2025
Някои сутрини започват не с думи, а с това да забележим – бръмченето на хладилника, топлината на кафето, тишината до мен в леглото. Правя равносметка не с писане в дневник, а с едно вдишване. Дните не винаги са лесни, но има храна, има време, има някой, на когото да се обадя. И все пак, някъде под всичко това, има малка болка за това, което никога не е било или все още не е дошло. И двете са налице: пълнотата и празнотата.
молитва...
това,
което имаме
това,
което нямаме
Диана Тенева
Публикувано в Under The Basho 2025
