Годината на DianArt

Благодарна съм, че любимите ми хора са здрави, че племенникът ми Alexander Evans, който расте далеч от мен, вече има по-ясни спомени за България, за времето, прекарано с нас.

Благодарна съм на приятелите си от Хайку кръг "Шошин" и BG Хайку, с които можем да дискутираме и обсъждаме много проблеми за същността на хайку поезията.

Благодарна съм на редакторите, с които работя, а те не са никак малко.

Благодарна съм на Радка Миндова, Христина Панджаридис, Ели Видева и Krzysztof Kokot

 за приятелството им, и за възможността да превеждам техните творби.

Благодарна съм, че имам подкрепата на приятели и колеги, с които много се забавляваме и смеем докато работим.

Благодаря на Господ, че ми дава сили да се справя с предизвикателствата на професията си, да намирам време за преводите /“Преводи“/, поезията /"Поезия"/, градинарството /другата форма на филологията/ и хобито си  / ”Crochet Art”/.

А хайку годината изглеждаше ето така:

belated tango –

can I still

love you

World Haiku Review  
https://sites.google.com/site/worldhaikureview2/WHR-January-2017/vanguard-haiku

retirement . . .

how many cherry petals

in my hair                            

https://www.thehaikufoundation.org/2017/01/18/haiku-in-the-workplace-retirement/

winter morning…

the warmest thing is

my cup of tea

my arms

rush after you –

last leaf

http://www.haikuhut.com/FailedHaikuIssue14.pdf    - p.14

The 150th. WHA Haiga Contest （02/2017)

http://www.worldhaiku.net/wha_haiga/150/haiga150.html

office whirlwind —

my mentor 20 years

younger than me

https://www.thehaikufoundation.org/2017/02/22/haiku-in-the-workplace-the-mentor/

Friday evening —

my answering machine jammed

with tasks from my boss

https://www.thehaikufoundation.org/2017/02/15/haiku-in-the-workplace-the-answering-machine/

spilt coffee on

my computer . . .

not completed task

https://www.thehaikufoundation.org/2017/02/01/haiku-in-the-workplace-workplace-accidents/

hometown -

even the swallows

show me the way

http://europeankukai.blogspot.bg/2017/04/results-of-european-quarterly-kukai-17.html

wolf moon...

having enough room

in my suitcase

вълча луна...

имам достатъчно място

в куфара си

lună plină...

am destul spaţiu

în valiză

https://en.calameo.com/read/0000022463e610dc9b14f

рождественский рецепт —

собака в ожидании

перед духовкой

Christmas recipe –

the dog waiting

before the oven

коледна рецепта -

кучето в очакване

пред фурната

http://www.ershik.com/svezhachok/senryu-i-kjoka?start=5

diamond wedding...

their kiss with a scent

of Corega

https://wildplumhaiku.files.wordpress.com/2017/03/wild-plum-spring-summer-2017.pdf

*

мъгливо утро –

неоткъсната ябълка

свети вместо слънце

*

уличен музикант…

в калъфа слънце

за зимата

*

цепнат кестен –

пръстите му разрошват

косата й

*

ръцете ми

се втурват след теб –

последно листо

*

късна есен –

избелялата шапка на плашилото

блести отдалече

*

еднопосочна улица…

твърде късно е

за целувка

*

последно листо…

очите ти казват

сбогом

*

последно листо –

нарисувай ме

отново

*

закъсняло танго –

мога ли все още

да те обичам

*

младоженка…

брезата трепти до

зеления бор

*

с целувката си

ти ме назоваваш…

последно листо

*

падащо листо –

още миг всичко

е мое

*

ноемврийско слънце…

червена пираканта грее

в моите шепи

*

изпълнено обещание –

след избори

супер луна

*

дебела слана –

олеандрите отдавна

са на топло

*

ноемврийско слънце –

старецът от седмия етаж

на припек

*

модерни времена –

говоря си

с часовника

*

мандала…

как да не запея

детска песничка

*

мъгливо утро –

нетърпеливи устни

ме очакват

списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017

http://newsocialpoetry.trubadurs.com/2017/04/18/diana-teneva-maglivo-utro/

blue moon …

the curtain flutters

between us

Failed Haiku #17

http://www.haikuhut.com/FailedHaikuIssue17.pdf

Failed Haiku #17

http://www.haikuhut.com/FailedHaikuIssue17.pdf

Failed Haiku 18 - http://www.haikuhut.com/FailedHaikuIssue18.pdf

Failed Haiku 19 http://www.haikuhut.com/FailedHaikuIssue19.pdf

new moon –

I dare to put

a mini on

Wild plum 3:2 Fall & Winter 2017, p. 49 

https://wildplumhaiku.files.wordpress.com/2017/08/wp-3-2.pdf   

http://www.dailyhaiga.org/haiga-archives/2146/-spring-wind-by-diana-teneva-israel

collection of coins

in the catalogue

silhouettes of foreign cities

https://europeankukai.blogspot.bg/2017/10/results-of-european-quarterly-kukai-19.html

http://www.dailyhaiga.org/haiga-archives/2200/-frost-by-diana-teneva-bulgaria

И множество преводи на хайку на Радка Миндова, Христина  Панджаридис и Krzysztof Kokot.

on focus...

Хайга на Радка Миндова, публикувана в Daily Haiga.

на фокус...

всички звезди

размазани

on focus...

all stars

blurred

Радка Миндова

Превод на английски език: Диана Тенева

Бухтички със сирене

Рецептата за тези вкусни бухтички я знам от моята майка. Тя имаше свои разбирания за качеството на нещата, които правеше и не желаеше да прави никакви компромиси с това. И тази простичка наглед рецепта ме караше да я повтарям до безпаметност, така че и насън да ме бутнат, да мога да я направя. Особено в частта с пърженето - точната температура на сгорещеното олио, кога да намаля огъня и т.н. 

Необходими продукти:

3 яйца

100-150 гр. натрошено сирене

2 ч.ч. кисело мляко

1⅟2 ч.ч. брашно

1ч.л. сода бикарбонат

1с.л. захар

Олио за пържене

Пудра захар за поръсване

Начин на приготвяне:

Разбиват се яйцата с натрошеното сирене и киселото мляко, добавя се брашното, в което е сложена и содата. Бърка се до получаване на еднородна смес, от която се загребва с лъжица и се пържи в сгорещеното олио. Готовите бухтички се изваждат върху хартия, която да попие мазнината. По желание се поръсват с пудра захар.

мама -

звезда в небето...

все по-често 

сънувам рецептата 

за бухти

Диана Тенева

new moon

new moon –

I dare to put

a mini on

Diana Teneva

Published in Wild Plum  3:2 Fall & Winter 2017  

frost...

Haiku: Diana Teneva    Art: Zhivko Tenev- Gissen

frost...

my breath melting

the window lace

скреж...

дъхът ми стопява

дантелата по прозореца

Diana Teneva

Published in Daily Haiga

Весела Коледа и Честито Ви Рождество Христово!

Коледа е уют, бисквитки и скреж лют...Коледа е мляко с канела и мед, хубава книга, подаръци безчет...

Коледа е прошка, магия, любов и майчин тих благослов, който слиза заедно с Бога да вечеря на моята мъничка трапеза. 
А бъдникът пращи и праща искри - нашите звездни надежди за мир, здраве, доброта, любов и смирение. Нека бъдем скромни в щастието си и смирени в нещастието си!

Весела Коледа и Честито Ви Рождество Христово!

Диана Тенева - DianArt

спомени

спомени

всяка Коледа идват

и си отиват...

нечупливи са само

играчките на елхата

Диана Tенева

лунатици...

Хайга на Радка Миндова  между класираните в The 158th. WHA Haiga Contest（11/2017).

Фотография: Даниела Таргова

лунатици...

двамата разказваме

един и същ сън

Радка Миндова

Преводът е на Diana Teneva - DianArt.

Нюнен – селото на Винсент Ван Гог

Нюнен не е точно родното село на Винсент Ван Гог, но той е прекарал тук част от своя живот, заедно със семейството си. Великият художник е роден в Зюндерт. Неговият баща е бил свещеник в местната протестантска църква и Винсент всъщност е израснал тук. Нюнен се намира съвсем близо до Айндховен и автобусите тръгват от автогарата, но преди да се качите, трябва да сте наясно с някои от особеностите на автобусния транспорт. В Нидерландия автобусите не те изсипват на автогарата, а спират на всички спирки в селото. Ако искате обаче шофьорът да спре, трябва да сигнализирате с бутона, който се намира до всяка седалка. Обратно, ако сте на спирка и не подадете знак с ръка на шофьора, че ще пътувате, той ще ви отмине директно, без да спре. Такива са правилата и който не ги знае, трябва доста дълго да почака, докато някой местен не подаде сигнал.

Слизаме с Диана на централната спирка в Нюнен. Ако някой си мисли, че това е някакво селце, подобно на нашите, жестоко се лъже. Нюнен наброява 23 000 жители и нито една от къщите не е с двор или градина.

Най-сигурният ориентир да намерите центъра е покривът на местната катедрала, който се вижда отдалеч. Ако видите, че вървите по улица „Винсент Ван Гог” това е сигурен белег, че сте на прав път. Жителите на Нюнен са превърнали името Ван Гог в истинска индустрия и тя работи безотказно. На много места можете да видите кафенета, на чиято фасада стои реклама с някой от портретите на художника или негова картина. Можете да срещнете кафенета или малки магазинчета с името Ван Гог.

Пред входа на малко паркче с езерце в центъра на селото ви посреща паметник на Винсент Ван Гог. Той не е с грандомански размери, в нормален човешки ръст и е поставен на каменен постамент с височина не повече от метър. Това сякаш идва да подскаже, колко обикновен и земен човек е бил техният съгражданин. На специално табло, малко встрани от паметника е поставен текст на едно от писмата на художника. Не разбираме холандски, но за чужденците има аудио гид на английски език.

От другата страна на паркчето е катедралата, която не се отваря за туристи. Надпис встрани от входа пояснява, че в малка къща зад нея е било първото ателие на Ван Гог. Няма как интересът Ви да не бъде привлечен от бронзова композиция на седнали около маса хора в паркчето. Преди още да се доближите интуицията ще Ви подскаже, че това е пластична реализация по картината на Ван Гог „Селяни ядат картофи”. На метър и половина встрани ще видите празен стол, който също е част от композицията. На облегалката е преметнато сакото на художника, а до краката на стола е куфарчето му с бои. Столът е поставен точно на мястото, от което художникът е нарисувал картината, а ако Вие поседнете на стола, няма как да не се почувствате участник в тази мистерия.

Нашата истинска цел е местният музей на Винсент Ван Гог. Обясняват ни подробно как да го намерим в малко магазинче за екологични плодове и зеленчуци, където сядаме да пием кафе.

Тръгваме в указаната ни посока и не след дълго, виждаме някакъв строеж, ограден с винили, на които са отпечатани картини на Ван Гог. Започвам да ги снимам, защото виждам, че проследяват различните периоди от живота му. Учудва ме фактът, че група други туристи излезли току-що от близката сграда не снимат винилите, а къщата от другата страна на улицата, но за това после.

В действителност се оказва, че няма никакъв строеж, а винилите ограждат малкото вътрешно дворче на Музея Vincentre, което е кафене с две три масички, а сградата встрани от винилите е самият музей. Посрещат ни усмихнати и приветливи служители, а една от тях ми обяснява с искрено съжаление, че нямат аудио гид на руски. Нищо, вземаме си на английски и оттук нататък отново Диана ще бъде моят спасител.

В музея няма нито една оригинална картина на Ван Гог, но това в никакъв случай не го прави по-малко интересен. Всъщност музеят е пълен с най-модерната електроника и аудиовизуални ефекти. Тук се проследява основно неговият живот в селото и отношенията му с местните хора. Това е постигнато с цитати от писма, прочетени от актьори. Достатъчно е само да активирате своя аудио гид. Виртуален портрет на майката на художника говори чрез нейно писмо, написано до Винсент, че трябва да остави тази жена, защото тя не е за него. Писано е, когато Винсент е учил рисуване в Амстердам. После брат му Тео го увещава, че той трябва да продължи да развива своите творчески заложби, а думите на сина на неговия хазаин в селото, където Ван Гог е бил свещеник едва не разплакват Диана. Силен драматизъм внася и прочувственото слово на проститутката, с която Ван Гог е живял в Амстердам. В този музей вие влизате толкова дълбоко в личния свят на художника. Тук са и писмата на старата мома, която е трябвало да чисти ателието му, писани незнайно до кого, но за зрителя това си е чист шпионаж, спрямо личността на един човек, който изглежда доста странен в очите на околните.

Маргот Бегеман е селското момиче, което се влюбва във Винсент, но тази любов се оказва непосилна за двамата и по-късно се превръща в истинска трагедия, само защото родителите на влюбените са против тази връзка. Ще научите и за разходките на Ван Гог, при които той е събирал сюжети за своите картини. Ще докоснете предмети, които е използвал или палитрите, върху които е разсипвал боите си. Един истински свят, в който времето спира и те връща назад. Върху ненарисувано платно, поставено на неговия статив се появяват една подир друга негови картини, рисувани в Нюнен. Шедьовърът „Селяни ядат картофи” също е рисуван тук, а тогава това наистина е бил един беден край, в който картофите са били основно препитание за местните хора.

Единствената картина на Ван Гог се намира на последния етаж и това всъщност е копие на негова картина със сертификат, която всеки посетител може да си купи, ако пожелае. След това на нейно място ще бъде поставено следващото копие… и така. Въобще не сме усетили как сме прекарали три и половина часа в музея. И когато слизаме долу, в офиса администраторите ни обясняват, че в къщата отсреща е живяло семейството на Ван Гог. Тя не е музей и днес в нея живее съвсем нормално нидерландско семейство. Съседната до нея къща пък е на семейството на Маргот Бегеман - местното момиче, което е успяло да намери общ език и топли чувства към твореца.

Земята на Ван Гог

Живко Тенев