очите ни се срещат

 Седяхме един срещу друг, без да бързаме да говорим. Понякога мълчанието е по-смело от думите – то оставя погледите да вървят напред, сякаш търсят пътека през нечия душа. В този кратък миг между два дъха почувствах как светът се свива до едно просто присъствие: ти и аз, и нещо древно, почти легендарно, което се ражда между хората, когато се разпознаят. Тогава разбрах, че има истории, които не се измислят – те просто се случват и чакат някой да ги изрече тихо, като стара племенна легенда край огън.

 

очите ни се срещат…

като индианска приказка

ме разкажи

Диана Тенева

"Селска хижа"  - Живко Тенев - Жисен

Баба Марта

     Сутринта на първи март винаги носи особена топлина. Спомням си как малките ръце нетърпеливо подават усуканите бяло-червени конци, а в очите им има радост, сякаш подаряват нещо много по-голямо от една мартеница. Докато ги свалям от ръцете си и ги накичвам на клонката розмарин във вазата, усещам как се разлива свежият аромат като тихо обещание за здраве, за пролет и за обич, която се предава от поколение на поколение.

 

Баба Марта –

обичта на децата

ухае на розмарин

Диана Тенева