Редно е да кажем няколко думи и за Айндховен - нашият
домакин, по време на пребиваването ни в Нидерландия. Историята на града започва
през далечната 1232 г., когато малкото селце от 175 къщи, чието име означава
Крайният парцел получава статус на град от благородния дук Хенрих Първи оф
Брабант. И така в продължение на цели 650 години на това място не се случва
нищо особено, ако не се броят популярните в цялата околия седмични пазари.
В края на 19-ти век Индустриалната революция достига
до тези забравени тучни зелени земи с ослепителния блясък на електрическата
крушка. Братята Антон и Жерард Филипс основават в центъра на Айндховен малка
фабричка за производство на електрически крушки и градчето моментално се
сдобива с прякора Градът на светлината. В Нидерландия всички градове и села,
освен официалните си имена имат и прякори. Това е цялата приказка – малката
електрическа крушка на „Филипс” превръща мястото в нещо като Силиконовата
долина на Европа, а Айндховен само за един век става пети по големина в
Нидерландия. Десетки години компанията „Филипс” осигурява препитание на
гражданите и привлича нови и нови жители на Айндховен.
Разглеждаме с Диана музея на „Филипс”. Тук могат да се
видят всякакви технологични джътки за домакинството – от ютии до телефонни
апарати, пишещи машини, грамофони, магнетофони, телевизори и какво ли не още.
Едно от най-модерните достижения на втория етаж е огромен скенер, с формата на
екран, пред който човек може да застане и да разгледа своите вътрешности.
Ние сме в Айндховен по времето, когато тук пристигат
новите студенти. Големи групи млади хора, водени от своите наставници, по-стари
студенти обикалят улиците на града за да се запознаят с него. Днес студентите
от трите реномирани университета в града са вечно младото му туптящо сърце.
Това са Айндховенския технически университет, Университетът по приложни
науки Fontys и Академията по дизайн. Създадени в съвсем модерните
времена – след Втората световна война, те успяват бързо да си създадат име и
привличат хиляди талантливи млади хора от цял свят с програмите си, съчетаващи
свръхмодерни технологии, иновации и експериментален дизайн. Така някогашният
неизвестен и далечен краен парцел, днес се е превърнал в технологичното сърце
на Нидерландия. Освен това, в контраст с индустриалната си слава и същност
Айндховен е един от най-зелените градове в страната, с безброй паркове и
възможности за спорт.
Централният площад на града „18-ти септември” е супер
модерен, а до него е модернистичния стъклено-кубичен мол „Плаза”. Няма как да
не ви привлекат с нео-готическия си блясък двете кули на църквата „Света
Екатерина”. Храмът, всъщност изобщо не е средновековен – построен е през 1890
г., разбира се върху основите на по-стара църква. Сядаме на скамейките в храма,
не знам дали се молим, но усещането е невероятно.
После тръгваме към Музея за модерно и съвременно
изкуство Van Abbemuseum. Освен платна на Пикасо, Кандински, Шагал и
други класици на модернизма музеят предлага истинско приключение в света на
най-съвременното модерно изкуство.
Сутрин главната улица е почти пуста. Времето до обед
се използва за зареждане на магазините и само най-нетърпеливите туристи като
нас щъкат насам-натам. В малко по-човешко време отварят кафенетата. Най-доброто
кафе е при „Сержант Пепър”, ако сте фенове на „Бийтълс”. Денят тук не изглежда
особено забързан и динамичен. Почти не можеш да разбереш дали има час пик,
защото холандците предпочитат да се придвижват със своите велосипеди. За тях
има алеи по всички градски улици. Не могат да се видят и безхаберно паркирани
коли в едното платно на улицата, макар тя да е еднопосочна. Такъв момент просто
няма – спрените коли са там, където им е мястото, по паркингите. Друг е
въпросът, че многохилядното велосипедно воинство просто свежда присъствието на
автомобилите до абсолютния минимум.
Пазарът в Айндховен става на централния площад в
града. И пак всичко е безупречно точно, пресметнато и прецизирано. Когато
пазарът свърши, тук няма да има и следа, че малко преди това тук наистина е
било пазар. Иначе градските часовници отмерват времето безпристрастно,
църковните камбани си бият на всеки час и изведнъж се оказва, че отново е време
за път.
Пътуването с влак през равната земя на Нидерландия е
истинска приказка. Зелена, мирна приказка за тучни земи, шарени крави,
безбройни канали и спретнати къщички. Ако това е холандската представа за
технологично сърце и европейска Силиконова долина, как ли биха изглеждали
истинските им земеделски райони? Ще се върна да видя някой друг път!
Живко Тенев
