неделя, 18 февруари 2018 г.

Антверпен – градът на река Схелде





Решаваме с Диана да отскочим за малко до Белгия. Целта ни е Антверпен. Организираме пътуването си почти в движение. Купуваме си билети за автобус от интернет. Повече проблеми имаме с разпечатването на билетите, но се справяме. Предния ден тръгваме да търсим международната автогара, откъдето трябва да се качим на автобуса. Противно на очакванията ни, тя се оказа едно метално колче с малка табелка. Автобусите не са толкова точни, колкото влаковете. Нашият автобус трябваше да пристигне от Грьонинген и пристига с 20 минути закъснение. Няма стюарди. Шофьорът е този, който проверява билетите и личните карти на пътниците. Когато пътниците са вече в автобуса, той се извинява за закъснението, и казва, че ще се опита да навакса закъснението.
От Айндховен до Антверпен е 120 км. Дори не разбрахме кога сме пресекли границата с Белгия. Никакви проверки, никакви формалности – все едно пътуваш от Стара Загора до София. Слизаме на Централна гара, където е единствената спирка на автобуса и той продължава за Брюксел. Нас европейската столица не ни вълнува изобщо – ще разглеждаме града на Петер Паул Рубенс. Тук се намира къщата, в която е живял и работил великият фламандски художник.
Качваме се на малко туристическо автобусче и въоръжени с аудио гидове започваме разглеждането на местните забележителности. Градът има дълга история. Той е един от главните стопански и културни центрове на историческата област Нидерландия, особено преди Испанската ярост от 1576 г.
Разположен е на бреговете на река Схелде. Пристанището на Антверпен е второ по големина в Европейския съюз след това на Ротердам. Само за една година през него преминават над 145,8 млн. тона товари, въпреки че то се намира на 80 км. от устието на река Схелде, която се влива в Северно море.
На главния градски площад се намира статуята на младия герой Силвий Брабон. Според легендата името на Антверпен е свързано с митичния великан Друон Антигон, живял на брега на река Схелде. Той събирал такса от пресичащите реката, а на отказващите да платят отсичал едната ръка и я хвърлял във водата. В края на краищата великанът е убит от Силвий Брабон, който отсякъл и хвърлил в реката ръката на самия великан. Оттам идва и името на града, на нидерландски /hand werpen/ означава „хвърляне на ръка”.
Днес в града са запазени множество жилищни и обществени сгради от периода на разцвет на Антверпен през 16-ти век. През 1518 г. е завършена готическата катедрала „Света Богородица”. През 1565 г. е завършена ренесансовата сграда на Антверпенската община. Тези две сгради са включени в груповия обект на световното наследство.
В Антверпен се намират множество музеи като Музикалния музей „Влесхойс”, музеят „Плантен-Моретус” и Кралския музей на изящните изкуства. Откритият през 2011 г. Музей на реката е една от архитектурните забележителности на града и съдържа богата колекция от 470 000 експоната.
Няма как да не се впечатлите от централната гара на Антверпен. Тя е завършена през 1905 г. и нейната необарокова фасада и конструкция от метал и стъкло, демонстрира триумфа на индустриалната революция.
Решаваме да направим почивка край алеята пред Антверпенския зоопарк. Той се намира в съседство с гарата и е един от най-старите в света. В момента тук живеят над 6 000 животни от 750 вида.
А тези млади хора започват да снимат фотосесия, сякаш за да ни напомнят, че от 90-те години на XX век Антверпен започва да си изгражда имидж и като средище на модата. Той се фокусира върху авангардния дизайн и се стреми да се конкурира със световните центрове, като Лондон, Милано, Ню Йорк и Париж.
Няма как да бъде обхванат в рамките само на няколко часа този забележителен град, но ние с Диана сме щастливи от това, което успяхме да видим, макар и да бе малко под нивото на Нидерландия. На връщане, автобусът от Брюксел пристига на минутата.


Живко Тенев

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Популярни публикации