Eли Видева с Голямата европейска награда от международния фестивал „Поетични нощи” на Академия „Ориент-окцидент” - гр. Куртя де Арджеш. Преводът на стиховете е направен от мен. Ето какво споделя самата поетеса за моята преводаческа работа:
Много ми помогна Диана Тенева - преподавател по английски и френски в нашия град, а също и поетеса, като направи превод на пет мои стихотворения. Справи се отлично. Но аз и не съм се съмнявала. Тя има издадени три поетични книги. Автор е на хайку поезия, с участие в японски и световни антологии.
Подчертавам това, защото добрият превод е от голямо значение. Не е достатъчно само да знаеш езика, трябва да си и поет по душа, за да уловиш чувството, ритъма, смисъла на поетичния изказ. Много съм й благодарна.
ЗАКЛИНАНИЕ
Ако се опиташ
да ме впримчиш,
боса ще избягам -
цигани да търся.
Шарена поляна
къща ще ми стане,
ще се любя
по тревата,
дълго и горещо.
Затвори ме в рамка,
само ако смееш!
Рамката дори за огън
ще разчупя.
Ще забравя бързо -
дълго ще си спомням.
Хайде затвори ме!
Циганка ще стана.
Conjuration
If you try
to enmesh me,
barefoot I’ll run away –
gipsies I’ll look for
a parti-coloured meadow
will become my home,
I’ll make lasting
and passionate love
on the grass.
Put me in a frame
If you dare!
Even the frame
I’ll break for a fire.
In a short time I’ll forget–
long memories I’ll have.
So, go lock me!
I’ll become a gipsy woman.
***
Белите ми самодиви
някой ги с огън наказа -
росенът стана на пепел,
птици и дърве - на въглен,
а от любовното биле
корен дори не остана.
Неми са, вместо да пеят
белите ми самодиви,
цели им в сажди нозете,
в черни треви се препъват.
Тайно се молят за буря.
Гръм ако не ги уцели
белким им дреха оплакне,
утре да могат да тръгнат
подир славеева песен,
росенче да си отчуват,
че да ни има и после.
***
My white sylphs
with fire someone’s punished them –
the fraxinella’s become ashes,
birds and trees - burnt to a cinder
and from the love potion
even a drop there hasn’t been yet.
They are mute instead of singing
my white sylphs,
sooty are their entire feet,
on black grasses they stumble.
Secretly they pray for a storm.
If a thunder doesn’t strike them,
let it wash their clothes,
tomorrow they’ll be able to go
after a nightingale’s song,
let them grow a fraxinella
so that we would exist thereafter.
ВАРИАЦИЯ ЗА БЛУС
Луната е захвърлена огризка,
която бърза да се скрие в облака,
да ни остави в тъмното изгубени
под бухналия вятър на тополите,
във отражението на реката,
във въздуха със мирис на любов.
И с чувството, че сме безсмъртни.
Като луната, дето знае всичко.
Защо ли утре вечер пак ще търси
обекти за експеримент…
Variation for blues
The moon is a thrown away almost eaten slice
that hurries to hide itself in the cloud,
to leave us lost in the dark
under the risen wind of the poplars,
in the reflection of the river,
in the air with a scent of love.
And with the feeling that we are immortal.
Like the moon that knows everything.
But why is it looking for an experiment object
tomorrow night again …
КАФЕ
Изпий ми кафето
не само защото ме няма.
Отвлече ме мисъл незнайно къде.
Така ще усетиш,
че чувството в мене е нямо
и само по усет
прониква във твойто сърце.
А там бъди като себе си -
див и дори безобразен …
Една серпентина от нежност
ме връща при теб,
когато ще можем
„Обичам те” просто да кажем.
А ти, между впрочем,
свари ли кафе ?
Coffee
Drink my coffee
not only because I’m absent.
A thought carried me god knows where.
Thereby you’ll realize
that the feeling in me is mute
and only with flair
it penetrates in your heart.
And there be yourself –
wild and even scandalous…
A serpentine of tenderness
makes me come back to you
when we’ll be able
simply to say “I love you”
and you, by the way,
did you brew coffee?
ШАЛ
Ще си купя шал.
Огромен шал,
в който да се скрия.
И ще го оставя вместо мене
да поема гнусните нападки,
всички кални думи и обиди,
фразите, които ме преследват,
славословията безогледни
и неискрения смях.
Ще си купя шал.
Прозрачен шал,
за да мога ясно да ви виждам
вас, които ме обичате
безрезервно и безцеремонно.
Като мойте обяснения в любов -
всичките са въпреки.
Ще си нося шала като мантия,
или като рицарски доспехи,
или просто като шал.
Нали е хубав?
Shawl
I’m going to buy a shawl for me.
A huge shawl
In which I can hide myself.
And instead of me I’m going to let it take
your loathsome attacks,
all mean words and offences,
the phrases that pursue me,
the unscrupulous verbiages.
I’m going to buy a shawl for me.
A gauzy shawl
so that I can see you clearly
you who love me
without stint, offhandedly.
Like my declarations of love –
all of them are made expressly.
I’m going to wear my shawl as a mantle,
or as a knight’s armour,
or simply as a shawl.
It is beautiful, isn’t it?
