Eли Видева с Голямата европейска награда от международния фестивал „Поетични нощи”

Eли Видева с Голямата европейска награда от международния фестивал „Поетични нощи” на Академия „Ориент-окцидент” - гр. Куртя де Арджеш. Преводът на стиховете е направен от мен. Ето какво споделя самата поетеса за моята преводаческа работа:

Много ми помогна Диана Тенева - преподавател по английски и френски в нашия град, а също и поетеса, като направи превод на пет мои стихотворения. Справи се отлично. Но аз и не съм се съмнявала. Тя има издадени три поетични книги. Автор е на хайку поезия, с участие в японски и световни антологии.

Подчертавам това, защото добрият превод е от голямо значение. Не е достатъчно само да знаеш езика, трябва да си и поет по душа, за да уловиш чувството, ритъма, смисъла на поетичния изказ. Много съм й благодарна.

Пълният текст на интервюто, дадено за Литературен свят можете да намерите тук.

ЗАКЛИНАНИЕ

Ако се опиташ

да ме впримчиш,

боса ще избягам -

цигани да търся.

Шарена поляна

къща ще ми стане,

ще се любя

по тревата,

дълго и горещо.

Затвори ме в рамка,

само ако смееш!

Рамката дори за огън

ще разчупя.

Ще забравя бързо -

дълго ще си спомням.

Хайде затвори ме!

Циганка ще стана.

Conjuration

If you try

to enmesh me,

barefoot I’ll run away –

gipsies I’ll look for

a parti-coloured meadow

will become my home,

I’ll make lasting

and passionate love

on the grass.

Put me in a frame

If you dare!

Even the frame

I’ll break for a fire.

In a short time I’ll forget–

long memories I’ll have.

So, go lock me!

I’ll become a gipsy woman.

***

Белите ми самодиви

някой ги с огън наказа -

росенът стана на пепел,

птици и дърве - на въглен,

а от любовното биле

корен дори не остана.

Неми са, вместо да пеят

белите ми самодиви,

цели им в сажди нозете,

в черни треви се препъват.

Тайно се молят за буря.

Гръм ако не ги уцели

белким им дреха оплакне,

утре да могат да тръгнат

подир славеева песен,

росенче да си отчуват,

че да ни има и после.

***

My white sylphs

with fire someone’s  punished them –

the fraxinella’s become ashes,

birds and trees - burnt to a cinder

and from the love potion

even a drop there hasn’t been yet.

They are mute instead of singing

my white sylphs,

sooty are their entire feet,

on black grasses they stumble.

Secretly they pray for a storm.

If a thunder doesn’t strike them,

let it wash their clothes,

tomorrow they’ll be able to go

after a nightingale’s  song,

let them grow a fraxinella

so that we would exist thereafter.

ВАРИАЦИЯ ЗА БЛУС

Луната е захвърлена огризка,

която бърза да се скрие в облака,

да ни остави в тъмното изгубени

под бухналия вятър на тополите,

във отражението на реката,

във въздуха със мирис на любов.

И с чувството, че сме безсмъртни.

Като луната, дето знае всичко.

Защо ли утре вечер пак ще търси

обекти за експеримент…

Variation for blues

The moon is a thrown away almost eaten slice

that hurries to hide itself in the cloud,

to leave us lost in the dark

under the risen wind of the poplars,

in the reflection of the river,

in the air with a scent of love.

And with the feeling that we are immortal.

Like the moon that knows everything.

But why is it looking for an experiment object

tomorrow night again …

КАФЕ

Изпий ми кафето

не само защото ме няма.

Отвлече ме мисъл незнайно къде.

Така ще усетиш,

че чувството в мене е нямо

и само по усет

прониква във твойто сърце.

А там бъди като себе си -

див и дори безобразен …

Една серпентина от нежност

ме връща при теб,

когато ще можем

„Обичам те” просто да кажем.

А ти, между впрочем,

свари ли кафе ?

Coffee

Drink my coffee

not only because I’m absent.

A thought carried me god knows where.

Thereby you’ll realize

that the feeling in me is mute

and only with flair

it penetrates in your heart.

And there be yourself –

wild and even scandalous…

A serpentine of  tenderness

makes me come back to you

when we’ll be able

simply to say “I love you”

and you, by the way,

did you brew coffee?

ШАЛ

Ще си купя шал.

Огромен шал,

в който да се скрия.

И ще го оставя вместо мене

да поема гнусните нападки,

всички кални думи и обиди,

фразите, които ме преследват,

славословията безогледни

и неискрения смях.

Ще си купя шал.

Прозрачен шал,

за да мога ясно да ви виждам

вас, които ме обичате

безрезервно и безцеремонно.

Като мойте обяснения в любов -

всичките са въпреки.

Ще си нося шала като мантия,

или като рицарски доспехи,

или просто като шал.

Нали е хубав?

Shawl

I’m going to buy a shawl for me.

A huge shawl

In which I can hide myself.

And instead of me I’m going to let it take

your loathsome attacks,

all mean words and offences,

the phrases that pursue me,

the unscrupulous verbiages.

I’m going to buy a shawl for me.

A gauzy shawl

so that I can see you clearly

you who love me

without stint, offhandedly.

Like my declarations of love –

all of them are made expressly.

I’m going to wear my shawl as a mantle,

or as a knight’s armour,

or simply as a shawl.

It is beautiful, isn’t it?