the snowflakes

the snowflakes

melting on the window

a cup of hot tea

снежинките

се топят на прозореца

чаша горещ чай

Diana Teneva 

втора награда в Winter Haiku  на списание Diogen

the shortest day

            the shortest day

children making

snow angels

най-късият ден

деца правят

снежни ангели

Diana Teneva

Почетно отличие в Winter Haiku  на списание Diogen

on the clothesline

on the clothesline

my skirt flirts

with the sun…

painful love and

discoloured skirt                            

на простора

полата ми флиртува

със слънцето. . .

трудна любов и

избеляла пола

my mother makes

pointlace curtains for

the frosted windows…

the housewife

I will never be                            

майка ми прави

дантелени пердета за

заскрежените прозорци. . .

домакинята, която

никога няма да бъда

fugacious poppies

along the railroad

travel with me…

your yesterday words

too old and distant now                 

прецъфтяващи макове

покрай жп линията

пътуват с мен. . .

твоите вчерашни думи

твърде овехтели и далечни сега

marriage therapy…

in her cross face and

his clenched teeth

there must have been

Love                                       

брачна терапия. . .

в сърдитото ù лице и

стиснатите му зъби

сигурно е имало

Любов

day moon…

shall I buy for you

a vanilla cake

or you’ll kiss me

spontaneously                                                                 

дневна луна. . .

да ти купя ли

ванилов кейк

или ще ме целунеш

спонтанно

egg implantation…
lingering silence between
the procedures

and his hands

warming hers                                  

имплантиране на яйцеклетка

продължително мълчание между

процедурите

и неговите ръце

топлещи нейните

the blinds slicing

a silhouette in the way

you used to put off

jealous looks -

I miss you so much                       

щорите, нарязващи

силует по начина

по който ти отблъскваше

ревнивите погледи —

липсваш ми толкова много

Diana Teneva

published in ATLAS POETICA 16

Under the Basho

at the florist’s – a pregnant woman’s face among sunflowers
	dandelion wine… a four-leaf clover in the year book Diana Teneva  published in   Under the Basho - Autumn 2013

Мое хайку отново на китайски език в превод на Chen-ou Liu

в цветарския магазин -
лице на бременна жена
сред слънчогледи

at the florist’s --
a pregnant woman’s face
among sunflowers

Under the Basho, 1:1, Autumn 2013

Diana Teneva


Chinese Translation (Traditional)

在花店 --
向日葵花簇中
孕婦的臉

Chinese Translation (Simplified)

在花店 --
向日葵花簇中
孕妇的脸

published in NeverEndingStory

МАСТИЛЕНОТО ПЕТНО

web

Според Жинет Демаре човекът всичко цапа като малко дете. Неблагодарен за реда във Вселената, преобръща всичко, започва уж от нулата, начисто, но в крайна сметка върви към своята клоака. Не се наемам да оспорвам канадската поетеса, но моята интерпретация на "Девата със сапуна" е малко по-различна.
С тези мисли в главата, под силната струя на чешмата, се опитвах да изтрия капчиците мастило, впили се в опакото на ръката ми... Докато упорито триех петънцата, си дадох сметка, че отдавна компютърната мишка измести моливите, химикалите, скицниците и тетрадките... Никой вече не купува вестници, много по-лесно е да четеш новините онлайн, малко са тези, които дават пари за книги...
И опитвайки се да измия мастилото, открих, че неволно съм се превърнала в една отживелица. Много малко са тези, които предпочитат топлотата на молива и мириса на мастилото пред неограничените възможности на компютъра...

дъждовна пролет...
с книга на дивана
вместо с таблет

© Диана Тенева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.10.2013, № 10 (167)

СЛЪНЦЕ НА ПРАХ

web

Обичам да пътувам. Да посещавам непознати места, да се докосвам до други измерения на пространството, времето, любовта, живота, мъдростта... Да попивам с очи пейзажи и гледки, които се запечатват в ума и после услужливо изскачат в опитите ми да опиша или преразкажа случки, преживявания, аромати...
И ето ме, отново на път. Из Родопите... И понеже пътят беше тесен, с много завои, и се страхувах да гледам в бездните, се стараех да гледам нагоре... Оставях погледа ми да се рее по чукарите и върхарите на дърветата. Удивлявах се на тяхната способност да се вкоренят в скалите и да израснат толкова здрави и високи, че чак свят ми се завиваше. В един такъв момент на световъртеж се почувствах малка, страшно малка, но в същото време щастлива от своята нищожност, и в единение с Вселената...

през витражите
слънчеви прашинки...
катедралите имат ли душа?

© Диана Тенева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.10.2013, № 10 (167)

ЛАВАНДУЛА

web

Вече две години откакто мама я няма. През цялото това време не намерих сили да се върна в апартамента й и да прибера дрехите и вещите й. Две години отлагам неизбежната среща с отсъствието й...
И ето ме, една събота на път към жилището на мама... Разстояние, което обикновено вземам за петнайсетина минути, сега го вървя повече от половин час. Но още по-трудно е по стълбите - краката ми тежат като олово и не ме слушат. Всяка стълба е непреодолимо препятствие. Най-после стигам до вратата. Още с отключването й от стените ме посрещат снимки на отдавна минали събития... Влизам в кухнята и погледът ми попада на пукнатата й чаша за кафе: "Я, виж ти, чашата, която тя пукна на последния ни Великден заедно." Минавам в хола - чехлите й, оставени прилежно пред фотьойла, сякаш току-що е станала от него, чашата й за вода, дистанционното... Отивам в спалнята, отварям гардероба, оттам ме гледат многобройните превъплъщения на мама в различните рокли. "А, ето и шала, който й подарих за Коледа... ето я роклята за моята сватба..." Скринът й все още ухае на лавандула...
Събрах вещите й... Как и къде да бъдат прибрани толкова спомени, аромати, преживени случки... ще ги побере ли сърцето и ще издържи ли?!

септември...
само лавандулов мирис
по моите ръце

© Диана Тенева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.10.2013, № 10 (167)

ДЕТСКИ СПОМЕН

web

През лятото обичах да ходя на гости при дядо и баба. Да тичам на воля по поляните, да събирам диви круши и ягоди, да лежа в прясно окосената трева... Но най-любимото ми място за игра и отдих бе под ябълката до кладенеца. Посадена от детските ръце на мама, тя отдавна ширеше корона и разперваше сянката си. Там, когато по-късно са наливали бетона около кладенеца, майка ми, във все още неизсъхналия цимент, беше написала имената ни, моето и на братовчед ми и рождените ни дати... И сякаш това бе най-нашето място, място, където не само играехме, и пакости се раждаха в главите ни, но и място, с което се идентифицирахме и знаехме, че винаги ще е наше, защото е белязано с нашите имена... Оттогава изтекоха много години. Един по един, и дядо, и баба се преселиха в по-хубавия свят на звездите. Даже мама им отиде на гости... Преди няколко години реших да навестя вуйчо ни, който остана да живее там. Естествено, след като се видяхме и разтъжихме, реших да отида при ябълката. Вече я нямаше, вуйчо обясни, че понеже не раждала вече плод, той я изкоренил... Потърсих с очи имената ни, но и тях не открих... С ръка зачистих праха, наслоил се върху бетона, но пак нищо не видях... Направих втори опит да почистя и тогава забелязах неравния почерк на мама, почти изяден от времето. Този невидим великан ни беше заличил - нямаше го отдавна детския смях и детските игри... Нямаше вече кой да съживява най-нашето място и то ни беше забравило...

ветровито утро -
бетонът заглушава смеха
на детството

© Диана Тенева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.10.2013, № 10 (167)

a red spot

a red spot
on the 15th floor—
my potted pelargonium
seeing me off
with a gentle move

Diana Teneva

published in ATLAS POETICA 

Христина Панджаридис: "Веществени доказателства"

ЗИМНО

Леглото е студено.
Никой не му е разказвал
приказки
за "Лека нощ".

ЗАПОВЯДВАМ НА ТИШИНАТА

Заповядвам на тишината
никой да не пуска
в ушите ми.

ДАЛИ?

Скрит пръстен -
веществено доказателство,
че си обичал.

ВРЪЩАНЕ НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА

Лампата в тоалетната
замества луната,
а в стаите
звездите.
Саксиите
редовно
са напишквани.  

НЕСЪВМЕСТИМОСТ

В този квартал
лицата на хората
са олющени,
а блоковете
скоро пребоядисани.
- See more at: http://www.diaskop-comics.com/article.aspx?id=531#sthash.ISpa1jmo.dpuf

ЗИМНО

Леглото е студено.
Никой не му е разказвал
приказки
за "Лека нощ".

ЗАПОВЯДВАМ НА ТИШИНАТА

Заповядвам на тишината
никой да не пуска
в ушите ми.

ДАЛИ?

Скрит пръстен -
веществено доказателство,
че си обичал.

ВРЪЩАНЕ НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА

Лампата в тоалетната
замества луната,
а в стаите
звездите.
Саксиите
редовно
са напишквани.  

НЕСЪВМЕСТИМОСТ

В този квартал
лицата на хората
са олющени,
а блоковете
скоро пребоядисани.
- See more at: http://www.diaskop-comics.com/article.aspx?id=531#sthash.ISpa1jmo.dpuf

late autumn

late autumn
the scarecrow tucked away
in the barn

Diana Teneva, Haskovo, Bulgaria

published in EUROPEAN QUARTERLY KUKAI #3 - AUTUMN 2013

A giant fluffy

A giant fluffy

dandelion stares, but

I’m not a wind

Diana Teneva

 

published in ASAHI HAIKUIST NETWORK

*** Денят - като дете щастливо

Dellessanna

***

Денят - като дете щастливо -

в люлката на звездна нощ

заспива тихо, доверчиво

и луна се смее за разкош.

Нощта е билето горчиво,

луната мами те със смях

Небето ясно и красиво

смигва ти и те зове за грях.

И болка си ти, и смях

под луната - светещ грош,

сам да си сега е грях –

с любов дари ме и тази нощ.

Диана Тенева

Шест хайку

*
седем лястовици –
седем пъти
да или не


*
бяла луна…
баба пресажда
мушкатото

*
в корена вино -
лозата измръзна
от много зарязване


*
чета
стихове на Балабанов
шуртене на чешма

*
топлинна вълна
край градския фонтан
оси пият вода

*
натюрморт от
слънчогледи във вазата –
не съм художник

Диана Тенева

"Кръстопът"

Пълнолуния

*
снежен човек
носът му скъсен
от врабче
*
събота сутрин...
нарцисите клюмнали
от сняг
*
бащин дом
ухание на джоджен
за добре дошли
*
слънчев лъч
от игличка на игличка
сянка на бор
*
ранно утро
лицето на ваксаджията
върху моите обувки
*
кал...
залепналата пчела
се бори да излети
*
танцьори на фламенко
публиката диша
в техния ритъм
*
свобода...
най-после тюркоазената ми рокля
на пода
*
пяната, покриваща
твоето тяло - махам я
с поглед
*
пълнолуние...
утре ще започна
отначало

© Диана Тенева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.08.2013, № 8 (165)

Първо място за Shintai Haiku in World Haiku Review / First place for Shintai Haiku in World Haiku Review

a firefly twinkling –
the silent witness of
our lovemaking


Diana Teneva
 
Published in  World Haiku Review

the pony tail

the pony tail

jumps with her

jogging

--

Diana Teneva (Haskovo, Bulgaria)

Selected by Isamu Hashimoto

published in The Mainichi Haiku in English

Comment faire une peinture

Marc Chagall

Comment faire une peinture

                                             d’après Raymond Queneau

Prenez une couleur, prenez – en trois,

faites les mouvoir sous vos doights,

prenez un peu d’émotions,

beaucoup d’imagination,

versez – y de la sauce secrète,

saupoudrez bien la palette

de quelques claires étoiles…

Prêt est déjà le toile,

soulevez la voile nébuleuse…

Faite est votre peinture merveilleuse

et satisfaite la foule curieuse.

Diana Ténéva

Как да нарисувате картина

                                     по Реймон Кьоно

Вземете цвят, вземете три,

раздвижете ги изпод пръстите си,

вземете малко чувства,

много въображение,

прибавете тайнствена смес,

поръсете добре палитрата

с няколко светли звезди…

Готово е вече платното,

свалете небесния воал…

Сътворена е вашата чудна картина

и доволна любопитната тълпа.

Диана Тенева