The hallway smelled faintly of floor polish
and nostalgia. I walked past classrooms that once held my adolescent fears and
fierce ambitions. Faces blurred by time began to emerge—some more familiar than
others. Laughter echoed from the street corner, and reminding prompts tried to
do what memory could not. Then, at the cocktail party, someone caught my eye
and smiled warmly. I almost returned a blank look—until I heard my own name
softly spoken by them.
class reunion –
smiling to a stranger
who recognises me
Разпознаване
Коридорът леко ухаеше на лак за под и
носталгия. Минах покрай класни стаи, които някога бяха приютили моите юношески
страхове и пламенни амбиции. Започнаха да се появяват размазани от времето лица
– някои по-познати от други. Смехът отекваше от ъгъла на улицата, а напомнящи
подсказки се опитваха да направят това, което паметта не можеше. Тогава, на
коктейла, някой срещна погледа ми и се усмихна топло. Отвърнах с почти празен
поглед – докато не чух собственото си име, произнесено тихо от него.
среща на випуска –
усмихвам се на непознат
който ме разпознава
Задача за първи клас - Живко Тенев - Жисен