late autumn…

late autumn…

I sculpture you again

in my dream

Diana Teneva, Bulgaria

EUROPEAN KUKAI 2020 (#3/23)

a bread crumb

a bread crumb in my pocket Christ’s body

Diana Teneva

Published in Under the Basho

Посещавайки себе си

Обичам да посещавам себе си…

Влизам в антикварен магазин,

Разглеждам с любопитство

всичките мои присъствия

и отсъствия…

Опитвам се да не размествам

рафтове и спомени,

Току-виж съм смесила времената,

тъй както се смесват парфюми

и тогава въображението ми

ще се втурне след

новоизмислени образи и думи…

И къде съм истинската аз -

„По следите на изгубеното време“ на Пруст

или след моето време изгубено тичам.

Само поиздухвам някоя прашинка,

от любопитство задавам въпрос

на момичето зад щанда, тоест на себе си,

задоволявам се с учтивия отговор,

а после ровя в паметта си

за подробности, детайли,

и да поспоря отново със себе си

за моите присъствия – отсъствия.

И нова рана да си отворя,

че мен ме някъде няма отново

 и отново някъде не съм.

Диана Тенева

"Състояния" - Живко Тенев - Жисен

Присъствия и другите наши отсъствия

Обичам при себе си да оставам,

но това означава,

че някъде другаде отсъствам.

Пак невидимо отсъствам,

виждам, че ме няма

ни в Лондон, ни в Калкута,

а седнала съм в скута

на изгубеното време…

Няма ме и в сърцето на Париж,

където с уличния музикант

тъгувах, плаках и се смях

и пред „Салът на Медуза“

дълго седях…

Няма ме и сред тълпите

на Rijksmuseum

пред „Нощна стража“ -

там вече не съм,

там вече ме няма.

Пак невидимо отсъствам - присъствам

на церемонията с чай

(С колко листенца

пиете чая?)

взирам се в чинийката –

същата, която мама счупи

преди много лета…

Като пролет кокетна 

бързо отминавам,

в лятото дискретно, 

ненатрапливо се заседявам –

как да пропусна 

аромата на пъпеш –

усещане за радост, 

детство и растеж…

И ще дойде есента 

с дъх на дюли

и верни приятели…

Със съхнещи листа, 

а с тях и мъдростта,

че нейде ручей ромоли,

а слънчевият лъч 

е пътешественик

и бавно по ръба 

на книгите пламти.

Диана Тенева

"Алфата и омегата" - Живко Тенев - Жисен

plum blossoms

plum blossoms -
my kimono has 
a scent of spring

Published in cattails April 2020

Рожденият ден на мама

Днес, освен Великден, е рожденият ден на мама - щеше да навърши 78 години. Мир на праха ѝ и светлина на душата ѝ! Стихчетата по-долу разкриват болката  и липсата ѝ в моя живот.

минзухари

мама се усмихва

от отвъдното

студен вятър

разрошва минзухарите -

усмивката на мама

армаган -

сънувам мартенички

в писмото от мама

Великден...

курабиите различни

от мамините

шепа череши...

кротката усмивка

на мама

нотки на лавандула…

гардеробът още пази

спомена за мама

септември...

само лавандулов мирис

по моите ръце

безсънна нощ -

мама ми разказва приказки

за Рождество

Бъдни вечер

слънце в питата

на мама

бъдник…

мама слиза

на вечеря

мама -

звезда в небето...

все по-често

сънувам рецептата

за бухти

светулка

в падащия здрач...

светлината й твърде кратка

за да почистя името на мама

върху надгробния й камък

Диана Тенева

Лесни курабии за Великден

Необходими продукти:

2 яйца + 1 жълтък

1ч.ч. захар (пълна)

1/2ч.ч. масло

1/2ч.ч. кисело мляко

1ч.л. сода

1 пакетче бакпулвер

около 400г брашно

кората от 1 лимон

Начин на приготовление

Яйцата и захарта се разбиват, а след това към тях се прибавят киселото мляко с разтворената в него сода, маслото и лимоновата кора.

Пресейте брашното заедно с бакпулвера и го добавете към останалите съставки. Замесете еластично тесто.

От тестото направете топчета с големина колкото орех и ги разпределете в тава, покрита с хартия за печене, като оставяте по 3-4см разстояние между всяко.

Намажете топчетата с разбит жълтък и поръсете със захар.

Печете в предварително загрята на 180 градуса фурна за около 15-17 минути или докато придобият златист цвят и се отделят без проблем от хартията за печене.

пореден Великден –

научих ли се

на смирение

Диана Тенева

Кратки хайку репортажчета от дистанционното обучение

карантина...

даже тостерът отказа

да работи

онлайн тест -

ученик се крие

под моето име

Благовещение вкъщи -

няма как

да ме закука кукувица

дистанционно обучение -

набъбват формите ми

в Майкрософт

трета седмица...

заспивам с очила

на компютъра

трета седмица...

вече преподавам

по пижама

онлайн обучение -

няма кой да полее

цветята

hallelujah -

аудиофайлове работят

през Teams

две минути...

моят свят искри
цял ден

предай нататък

и всичко ще бъде наред...

Възкресение

Велики понеделник...

"Осанна" все още звучи

в ушите ми

Велики понеделник...

изработвам антитела

срещу "Разпни го!"

Велики понеделник...

бял гълъб лети

с вятъра

онлайн обучение -

все пия

студено кафе

студено кафе...

ще си изгладя

бръчките

без бръчки -

радват ми се колегите

през Teams

никакви Teams

и Sway за днес...

боядисвам яйца

боядисвам яйца -

съседката ми подарява

перлена боя

перлена боя...

дали ще постигна блясъка

на мамините яйца

карантина...

кулинарката в мен

се събужда

събужда се

и апетитът ми...

без рокли съм

ревю на рокли

в гардероба...чакам

смокиновите листа

пореден Великден –

научих ли се

на смирение

смирение...

и птиците гнезда

не правят

правя курабии...

литвам като феникс

от пепелта

комар върху

комарника отвън...

постоянно присъствие

постоянно присъствие...

обичайните заподозрени

печелят или губят

губя приятели -

не мога да броя

до десет

изгрев...

птица в картината

без рамка

рамка...

накъде ли води

този път

път...

събирам думи

за нататък

Диана Тенева

Печен лук

Съставки:

лук - 6 бр.

масло - 90 гр.

сол - 1,5 ч.л.

мащерка - 7 гр.

Смесете подправките и овкусете всяка глава лук. Наредете в тава върху морска сол и печете  за 35 - 40 минути в предварително загрята фурна до 220 градуса.
По желание може да сервирате с маслинки.

Рецептата е взета от bukvarche.com

печен лук...

звездичката на калеко

ми намига отгоре

навън ръми...

печен лук пука

във фурната

Дневен режим в условия на корона вирус и обучение от разстояние

      Едва отварям очи след вчерашния „почивен ден“, който прекарах в изготвяне на „живи листи“, работни листи, гугъл форми и пр., актуализация на блог и пригаждането му към тези условия.

    От 06:00 съм на крак - дезинфекция на къщата, въобще няма да споменавам за задълженията към баща ми, дезинфекция на компютъра, дезинфекция на ръцете и старт!

       8:00 – 9:00 – работа като класен ръководител – да посрещна децата в групата, да им пожелая слънчев ден, нищо че е намръщено и вали. Да сложа важни съобщения за спазване на социална изолация и за хигиена.

     9:00 – имам малко почивка, нямам първи час. Тъкмо ще си огледам за последен път днешните уроци. И ужас – в единия клас съм сбъркала датата на работния лист. О, Боже, щях да заблудя децата, да им хвърля работа за утре… Не че има нещо лошо, но днес щяха да бездействат, а утре да се претоварят… Поправям и записвам отново и Word file и pdf file. Има някакво затишие – не пиюкат групи, няма съобщения на месинджър – децата работят.

    Добре, ставам за малко от компютъра, за да пепеляшквам /заимствам думата от моята приятелка Магдалена Алеманова/ и отмятам малко домакински задачки.

    Отново дезинфекция на компютър, дезинфекция на ръцете и започвам час с осми клас. Поздравяваме се, давам указания, давам работа, слагам им един Gerund Word search за забавление – така де, да се забавляват, докато учат, и в този момент осъзнавам колко ми липсват и искам на живо да им кажа, че са невероятни по отношение на работата си в последните дни… Нищо, ще го кажа сега, благодаря на Вселената, че имам този клас от отговорни млади хора.

   Мъжът ми, който отговаря за продоволствието на семейството, се връща и дава точна информация какво има и какво липсва в магазина. Дотук добре, но маски няма никъде, или поне в аптеките, които са му по маршрута, нали не трябва много да се отклоняваме… Отбелязвам си наум да прегледам видеоклипчето, която една приятелка ми изпрати как да си направим маски от подръчни материали. Но това после, след 12:00, ако успея да отделя време, защото, обичайно по това време очаквам обратна връзка от учениците.

   И отново в час – този път не съм сбъркала датите, не преправям файлове в последната минута. Сякаш всичко минава гладко, обичайните заподозрени са на линия и работят, изпращат какво са свършили и къде се затрудняват, отговарям, пращам ги да правят упражнение в Уча.се – там, слава Богу, имат бърза обратна връзка, могат да си видят резултата и да ми го изпратят.

  Ох, най-после „долазих“ до 12:00. Сещам се, че нищо не съм приготвила за обяд на домашните любимци и най-вече за баща ми. Добре, че колежката по предприемачество и технологии поиска от децата да ѝ пратят снимки какво са сготвили през уикенда за семейството си. Отварям страницата на групата на класа и оттам събирам идеи за обедното меню. Справям се бързо, защото пак почват да ми пиюкат съобщенията с обратна връзка от учениците. Отварям файловете, където си отбелязвам активността на децата, изпълненията на домашни работи, работа в платформи, гугъл форми, Майкрософт форми и още куп чудесии за формиращо образование и бърза обратна връзка. И така до 16:00 ч.

   От 16:00 до 18:00ч. проверка на имейлите с домашни работи – големите ми ученици, поне тях съм научила да ми изпращат обратна връзка там, и добре, че съм ги свикнала. Сега и за мен, и за тях е по-лесно.

   18:00ч. Мъжът ми ме пита какво ще готвим – в този момент осъзнавам, че цял ден не съм яла, останала съм само със сутрешното кафе, две-три бисквитки и една ябълка… Пак нямам идея за вечеря, нямам време дори да помисля за това. За пореден път, на прибежки в групата на класа, за да видя снимките на ученическите гозби. Благодаря Ви, деца, че разнообразявате менюто ми! Ето, една полза от дистанционното обучение – учители и ученици взаимно си помагат, стават по-сплотени.

   След вечеря правя маски от подръчни материали, пускам пералня, отново при баща ми – добре, че живее в съседния вход и не ходя далече… И отново на компютъра, в мрежата за подготовка на уроците за следващия ден – ставам почти „експерт“ в “краденето” и отключването на „заключени“ ресурси, особено при правенето на аудиофайлове, нали, записите ми трябва да са от носител на езика/native speaker/.

  В 23:00 „фаровете ми угасват“ и те слагат край на този ден. Благодаря ти, Боже, че издържах и днес!

Пролетни импресии

Снимка от нета

       

      Не обичам да вървя по утъпкани пътеки. Харесва ми да нагазя в росната трева, да усещам аромата на току-що напъпили великденчета, на оперени лайкучки и на срамежливия синчец. Обичам да гледам сребристите пътеки в небето, които изгревът обагря от пурпурно до златисто.

         И днес не вървя по утъпкани пътеки...

на компютър 24/7 -
видео филми, "живи листи"
и гугъл форми

Диана Тенева

insomnia

Published in ourbesthaiga

Кекс*

Снимка: Диана Тенева

Необходими продукти:

3 яйца

1 чаена чаша кафява захар

¾ чаена чаша масло и олио

6 супени лъжици овесени ядки

1 ябълка, нарязана на ситно

1 чаена чаша брашно, в която има

1ч.л. бакпулвер

1 к.л. джинджифил

1 к.л. канела

Начин на приготвяне:

Разбийте с миксер яйцата със захарта. Добавете олиото, овесените ядки и нарязаната ябълка. Продължете да разбивате до получаване на еднородна смес. Добавете брашното с бакпулвера, джинджифила и канелата. След като сместа ви е готова, намажете формата с мазнина и я поръсете със захар и канела. Печете в предварително загрята фурна.

студентски години…

кексът най-вкусен

у дома

Диана Тенева

* Тази рецепта достигна до мен чрез моята колежка Диана Стоянова, която пък я записала от Елена Георгиева. Но резултатът си заслужава този дълъг път на изпробване и експериментиране - кексът е много вкусен, мек и пухкав. 

paternal home

paternal home –
only cherry blossoms
on my childhood swing

Diana Teneva

Published in haikuniverse