Кукленден

Кукленден -

чий венец е пръв

в реката

Кукленден -

кумицата повежда

моминско хоро

Диана Тенева

how difficult

Zhivko Tenev - Gissen

how difficult

to be anonymous …

even as

the butterfly flies

the golden dust disappears

Diana Teneva

Published in cattails April 2019

сбогуване

Живко Тенев - Жисен

*
скъсана книжка –
все същата приказка
за лека нощ 

*
сватба…
не мога да преведа
шевица

*
изсъхнало дърво…
сто светулки
между клоните

*
луната чака
своите обожатели…
изсъхнало дърво

*
саламурено сирене…
само насън
говоря на български език

*
порив на вятъра…
пролетен дъх
в косата ми

*
безсъници…
супер луна балансира
върху жицата

*
рожден ден…
най-после кактусът
цъфна

*
откъде ли идва
тази тъй бистра вода…
светилище на нимфите

*

сливов цвят…
мамината рокля
на бели точки

*
сбогуване
в прегръдката на сестра ми
все по-смален баща ми

Диана Тенева

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 20, април, 2019

frosty morning...

Zhivko Tenev - Gissen

Haiku of merit in THE R. H. Blyth Award 2019 

frosty morning...

your warm breath

tickles my lips

Diana Teneva

заскрежено утро...

топлият ти дъх

гъделичка устните ми

Published in World Haiku Review March 2019

a foreign town...

Published in DailyHaiga

ДА УСЕТИШ БЕЗКРАЙНОСТТА В „ПРЕПРОЧИТАЙКИ СЕБЕ СИ“

Усещане за небе със звезди, слънчев изгрев над Тракия, цветна стихия и полъх от страната на изгряващото слънце, нова земя и ново небе, усещане за простор, въздух и криле, попътен вятър, който да издува платната ни, за да не бъдем „самотни острови“, ето това всичко може да се побере в едно име - Вангелия Атанасова. Поетесата продължава да търси отговори на извечните въпроси за смисъла на битието, на собственото съществуване, на избора, на вярата, болката на самотата, приятелството и любовта в седмата си стихосбирка "Препрочитайки себе си".

За n-ти път чета и препрочитам тази тъничка на пръв поглед книжка (дело на Издателско ателие Аб, София, 2018 ), и не мога да се откъсна от нея - всеки път откривам думичка, фраза, образ, които ме карат да размишлявам с часове и с дни да преживявам откритието си.

Чета и се опитвам да видя и открия света по нов начин – този на лирическата героиня, която въпреки лесната си ранимост е решена докрай да се бори и премине през живота, водена от силата и чистотата на чувствата си по отношение не само на материалните, тривиални битовизми, но и по отношение на стойностните неща от живота, които ще ѝ помогнат да преодолее и премине отвъд болката, и уповавайки се на своите морални устои и пориви за хармония и любов, ще достигне до съществено значими прозрения.  

  

Стихотерапия

Да не забравям усещането за простор,

С вода небесна да изплаквам болките си

и да ги простирам върху ръба на хоризонта

и да отминавам… Да отминавам!

И да оставям след себе си у някого

усещането за простор!…

По пътя си неравен да търся, намирам и

раздавам думи за сближаване…

Именно търсенето на нови думи и мисли ще водят героинята по Пътя ѝ в търсене и постигане на идеала.

Искам поне една моя мисъл

да се издигне толкова високо,

че да заприлича на онзи самотен връх  /от стихотворението "Искам поне една моя мисъл"/

Онзи връх, от който изпълнената с любов лирическа героиня ще извика:

Скала, надвиснала над пропаст – държа се,

макар и да изглежда това невероятно!...

Винаги наранена любов –

по-силна и по-жива от мене самата…  /от стихотворението "Автоснимка на кръстопът"/

Това медитативно-съзерцателно измерение на първия цикъл „Усещане за небе със звезди“ завършва с порив за „стих, изтъкан от дъждовни нишки, от лъчи на небесно светило“ и съвсем естествено прелива във втория цикъл „Слънце над Тракия“, който в композиционно отношение е изграден около идеята за любовта към старинен и вечен Пловдив. Стиховете са населени с интересни личности, забележителни сгради, паметници – символи на културните наслоения, придали облика на този град през вековете. Тук, в този цикъл читателите ще преоткрият знакови личности, сгради и местности, колкото реални, толкова и възможни черти на авторски автопортрет като Кючук Париж, Бунарджика, Джендем тепе, Хисар Капия, Къща Ламартин, Стария градски часовник, където заедно с тях ще премине през време-пространственото преплитане и разпръскване на „семената на бунтовните души“, за да достигне до саможертвеното и себеотрицателно прозрение:

 “Готови ли сте като мене да замените името си

с един девиз –послание:

МИР ВАМ!...“  /от стихотворението "Шалом Алейхем", посветено на Шалом Яков Рабинович, световно известен писател-хуманист, живял в дореволюционна Русия/

От този цикъл в съзнанието на читателя остава прекрасният лирически образ на героинята, която възкликва: 
„И всяка страница на този живот 
е небесна врата, 
(издялана с огнена страст и кротко търпение) 
между тъмнината 
             и необятните простори на Белия свят.“ /от стихотворението "Човекът-книга", посветено на големия българин и несравним книжовен деятел Христо Г. Данов/

С много страст и невероятно смирение Вангелия Атанасова, заедно със своята лирическа героиня, ще се втурне в следващия цикъл „Полъх от страната на изгряващото слънце“, където, водена от Башо („Учи се от бора да бъдеш бор“), ще излее най-съкровените си прозрения за смисъла на живота, който никога не може да е еднозначно и окончателно формулиран...

Нещо повече

от това да преминеш…

Да си вече друг!…

Милион нишки

ни свързват невидимо…

/дали го знаем?/

Дали знаем, че съществуват нишки и между небето и земята. Ето това се опитва да открие поетесата в последния цикъл стихове „Нова земя и ново небе“. Дали все някога ще стигнем до „един разкошен къс небе

с някакъв непознат досега искрящ цвят,

който за миг е толкова чист и завършен,

че звучи като Божи глас

и събужда наоколо дъха на приказка…“  („Фрагмент“)

Ето го стремежът на цял един осмислен живот - към извисяването, към нова земя и ново небе, където „може би има КАНАЛИ, по който могат да преминат нашите най-достойни, най-праведни, най-светли мисли и чувства и пренасят най–ценното на ЧОВЕШКИЯ ДУХ някъде във висините - на Нова земя и Ново небе!“ („НОВА ЗЕМЯ И НОВО НЕБЕ“).

Поезията на Вангелия Атанасова е необятен космос, населен с множество открития, всяко от които излъчва собствена аура и светлина, и до които читателят стига ненатрапчиво воден от вродената интелигентност, такт и деликатност на авторката. Сред бруталната агресия на гласове от интернет пространството, нейният глас остава по човешки топъл, мек, разбиращ и всеопрощаващ.

Диана Тенева

Вангелия Атанасова е родена в гр.Гоце Делчев. Завършва гимназия в гр. Пловдив, Факултет по Славянски филологии - българска и руска филология. Изучава и сърбохърватски език (наименование, валидно до 1991г.). Превежда голямата хърватска поетеса Весна Парун и сръбския поет Божидар Тимотиевич. Има специализация по драматургичен анализ в СУ и ВИТИЗ (днес - НАФТИЗ). Сътрудничи в Централния и местен печат с журналистически материали, литературна критика, литературоведски изследвания (поетиката на Никола Вапцаров), творчески портрети на писатели (Елисавета Багряна, Боян Пенев, Дора Габе, Пенчо Славейков, Мара Белчева, Иван Вазов и Русия, Берковският период на Иван Вазов, „Трагедийност и вътрешно озарение в творчеството на Яворов“), нa режисьори и актьори (Мариус Донкин, Любен Гройс), хуманитарен (не строго каноничен) прочит на притчи от Новия завет, поезия. Дълги години преподава български език и литература и история на театъра в училището за сценични кадри Пловдив (понастоящем - НГСЕИ).

              “Препрочитайки себе си” е юбилейна, седма поред стихосбирка.

Отзивът е публикуван в Диаскоп

нотки на лавандула…

Росен Тенев

нотки на лавандула…

гардеробът още пази 

спомена за мама

Диана Тенева

on the porch - THE ZEN SPACE

Zhivko Tenev - Gissen

*

on the porch

…a chair rocking

the waning moon

*

perigee moon–

a huge cup of

ginger tea

*

my grandpa’s house…

so many love stories

walled in here

*

a graveyard…

sunflowers shade

my mum’s tomb

*

nearest distance –

sending my kisses

through skype

*

cherry petals –

our fleeting moments

before saying goodbye

Diana Teneva

Published in THE ZEN SPACE