Влакът прорязваше утрото с равномерен ритъм, сякаш сърцето на пътя биеше под релсите. Прозорците му събираха светове – ниви, разляти в злато, сенки от дървета, които бягаха назад, и небето, което се опитваше да настигне хоризонта. Никой не говореше. Дори шумът на колелата сякаш притихна, когато пейзажът внезапно се разтвори – картина, в която времето забравя да върви. Дъхът се задържа някъде между гърдите и гледката, а мигът се проточи като безкрайна линия.
красотата чак
спря дъха на влака...
живописно приключение
Диана Тенева
Снимка: Дечка Стефанова
