Обичаят
Кукерство символизира заминаването на зимата и възвръщането на новия живот с
настъпването на топлите дни и е един от най-древните по нашите земи, води
началото си от преди 6000 години.
Самата дума „кукери” също е
с тракийски произход и означава „високи, маскирани хора”. Повечето участници в
кукерските игри носят високи шапки /понякога над 2 метра/. Коренът на думата
кукер „кук” и по-древната й форма „каук” означава „височина, кривина, високо
място”.
В обичая могат да участват
само мъже, ергени. Основните действащи лица са Момък (Дядо), Невеста (Баба), Цар и останалите кукери. Само Царят е мъж в зряла възраст, който вече е
създал семейство, има деца и имот. Той се вози в каруца, а след нея кукерите
влачат и рало, с което ритуално орат земята. В каруцата има и крина със зърно,
което Царят символично засява. Събират се в центъра на селото, откъдето тръгват
да обикалят къщите с наричания за плодородие и здраве. Домакините даряват
„гостите” с вино, храна, а те целуват ръка на стопанина.
След като обиколи селото,
дружината се връща на мегдана, където разиграва своя старинен обред. Най-напред
кукерите тичат в различни посоки, като дрънчат колкото може по-силно със
звънците. Вярва се, че колкото по-шумни са, толкова по-сигурно е, че ще прогонят
злите сили и духове. Там ги чака и Невестата, която започва уж да подрежда
покъщнина, но всъщност само я разтуря. Момъкът ритуално „опложда” Невестата в
суматохата, за да се зароди и новото начало, а кукерите дават на Царя три
залъка хляб. Двама от кукерите се впрягат в ралото, а един „орач” ги подкарва
обредно. След тях Царят сее зърно от крината, а цялата група ги следва, като
скача и размахва саби. Царят благославя за плодородие, един от кукерите
ритуално го убива, а останалите се събират над него и го
"възкресяват". Невестата „ражда” дете, новото начало е вече на бял
свят, земеделската година може да започне и веселбата продължава с народни
хора. Накрая всички се събират на богата гощавка от дарената им от хората
храна.
Снимки: Живко Тенев - Жисен
