 |
| снимка от нета |
Едно юлско
утро, преди още маранята да затрепти в листата, се запътих към гробищния парк –
бях решила да навестя своите мъртви. Наближавайки вечното им обиталище, пред
погледа ми изникнаха слънчогледи, цяла нива слънчогледи, добре поддържани и
гледани… гледах и не вярвах на очите си – само животът можеше да ми поднесе такава
контрастна гледка, граничеща с абсурда.
Чисто първосигнално в главата ми веднага
се оформи следната мисъл: „Кой безумец, по дяволите, е засадил тези слънчогледи
тук?“
Докато
изпълнявах неизбежните ритуали на посещението си, разсъждавах върху това, което
бяха видели очите ми – слънчогледите бяха досами оградата на парка, трептяха на
изток и гледаха право в слънцето. В същото време ме глождеше и домашното,
зададено от класната на последната ни другарска среща: „Защо съм такъв какъвто
съм?“. Стоях загледана в треперливото пламъче на свещичката и се мъчех да
отговоря на толкова много въпроси, които сякаш изведнъж избуяха, заедно с
гледката на слънчогледовата нива.
Моето
поколение, не бяхме ли ние деца на
соц-а, войници, готови да извикат “Ave, Caesar,
morituri te salutant”*,
и в същото време способни да се разбунтуват от най-малката несправедливост, да
погалят цветето в камъка, да дадат шанс и на най-големия си враг… Не бяхме ли
ние слънчогледи в нива, и кой точно играеше ролята на нива?... Може би родителите,
училището, учителите, живота …
А сега, сега според
учебниците по маркетинг сме „generation Х”, пряко следствие от
бейби бума на 60-те, в чийто вени, според мен, е закодирана свободата да
бъдем това, което сме, и да го отстояваме с цената на това, което обичаме
най-много…
Ще бъдем ли
ние достойни войници на съдбата,
слънчогледи, влюбени в Слънцето и Живота, готови да се усмихнат предизвикателно
и да извикат смело: „ Ave,
Vita, amantes te salutant”?**
По дяволите
маркетолозите, по дяволите психолозите и всички, които се опитват да ни
разгадаят! НИЕ СМЕ ТОВА, КОЕТО СМЕ!!! И отговорът ми е: „Да, ще бъдем! И нека бъде светлина!“
другарска среща
класната дава
домашна работа…
достатъчно мъдри ли сме
да я направим?!...
Диана Тенева
*Здравей, Цезар,
отиващите на смърт те поздравяват
**Здравей,
Живот, обичащите те поздравяват
