погледите ни пак
се срещат
Диана Тенева
*
мъгливо утро –
неоткъсната ябълка
свети вместо слънце
*
уличен музикант…
в калъфа слънце
за зимата
*
цепнат кестен –
пръстите му разрошват
косата й
*
ръцете ми
се втурват след теб –
последно листо
*
късна есен –
избелялата шапка на плашилото
блести отдалече
*
еднопосочна улица…
твърде късно е
за целувка
*
последно листо…
очите ти казват
сбогом
*
последно листо –
нарисувай ме
отново
*
закъсняло танго –
мога ли все още
да те обичам
*
младоженка…
брезата трепти до
зеления бор
*
с целувката си
ти ме назоваваш…
последно листо
*
падащо листо –
още миг всичко
е мое
*
ноемврийско слънце…
червена пираканта грее
в моите шепи
*
изпълнено обещание –
след избори
супер луна
*
дебела слана –
олеандрите отдавна
са на топло
*
ноемврийско слънце –
старецът от седмия етаж
на припек
*
модерни времена –
говоря си
с часовника
*
мандала…
как да не запея
детска песничка
*
мъгливо утро –
нетърпеливи устни
ме очакват
Диана Тенева
списание „Новасоциална поезия“, бр. 5, април, 2017
Ако на 40 години се
заземих с ясното съзнание и с всички отворени сетива, че пълноценният живот
тепърва започва, то сега на 50 се занулих и знам със сигурност, че оттук
нататък ме очаква по-добрата част от живота ми.