събота, 31 октомври 2015 г.
Превод на живота
Не се научих
правилно да те живея -
извънритъмно дишам,
извънритъмно пея,
извънритъмно говоря
сложни думи.
А краят винаги
е толкоз близо,
без сложни завъртулки.
Просто точка. Край на песента...
Господи, научи ме
простата човешка болка
да превеждам!
Диана Тенева
Публикувано в списание "Картини с думи и багри" брой 3/2019
петък, 30 октомври 2015 г.
Нова форма на живот
Болката може ли да се изприкаже и наистина ли времето лекува?!
Или думите са само блед заместител на картините, които свободата на превода рисува...
А болката?! Придай ѝ просто нова форма на живот - преведи я на друг език и дай ѝ волята да бъде изкуство или молитва, смях или сълза, всичко друго, но не и безразличие...
Или думите са само блед заместител на картините, които свободата на превода рисува...
А болката?! Придай ѝ просто нова форма на живот - преведи я на друг език и дай ѝ волята да бъде изкуство или молитва, смях или сълза, всичко друго, но не и безразличие...
Графика: Живко Тенев - Gissen |
in her house
in her house
each child a different
colour
the beauty of a rainbow
arching the April sky
Diana Teneva
В къщата ѝ
всяко дете различен
цвят
красотата на дъга
в априлското небе
понеделник, 26 октомври 2015 г.
циганско лято
Хайга на Радка Миндова е сред отличените в The 135th. WHA Haiga Contest. Превод на английски език Diana Teneva.
циганско лято -
дядото не забелязва
белите на внука
Indian summer -
the old man overlooks
his grandson's mischiefs
Radka Mindova
Translated by Diana Teneva
Радка Миндова |
циганско лято -
дядото не забелязва
белите на внука
Indian summer -
the old man overlooks
his grandson's mischiefs
Radka Mindova
Translated by Diana Teneva
неделя, 18 октомври 2015 г.
*** Неназовимите неща
***
Неназовимите неща
пълзят бавно
към теб като мъгла,
обгръщат те неусетно -
започват от пръстите
и преди да си се усетил
са стигнали до сърцето
и са го сграбчили
в железен захват
на страха от
безименните висоти,
които уж трябва
да достигнеш...
Неназовимите неща
пълзят бавно
към теб като мъгла,
обгръщат те неусетно -
започват от пръстите
и преди да си се усетил
са стигнали до сърцето
и са го сграбчили
в железен захват
на страха от
безименните висоти,
които уж трябва
да достигнеш...
А трябва ли
да умираш бавно
от клишета
всеки ден?!
Диана Тенева
да умираш бавно
от клишета
всеки ден?!
Диана Тенева
сряда, 14 октомври 2015 г.
неделя, 4 октомври 2015 г.
Позитивни или автентични?!
Както всички вече знаете, психологията стана модерна наука напоследък. Всичко живо се втурна да учи или да специализира психология. Всеки новоизлюпил се психолог тръгна да ни анализира и да ни дава съвети за щяло и нещяло. Появиха се и така наречени life coaches, които пък започнаха да организират семинар след семинар, и да ни тренират как да станем по-щастливи.
Та една част от тези психолози постоянно ни повтарят и съветват да бъдем позитивни, да гледаме позитивно, с усмивка на живота. Дааааа, дотук добре, но как да съм позитивна постоянно, не мога винаги да съм с усмивка на лицето, има дни /е, всички ги имаме такива/, когато не съм в състояние да се усмихвам. А и как ще дефинирам позитивното, ако го няма негативното?! Имам дни, в които показвам и негативните черти на своя характер, а си мисля, че е наложително понякога да го правим всички, за да излеем своите емоции. Ако не го сторим, ще почувстваме дискомфорт - ако се разминем само с това ще сме щастливци. Съвсем скоро ще се появят и други симптоми на далеч по-лоши болести и разстройства.
Не, отговорът на проблемите на съвременния човек не е позитивизъм, решението се нарича АВТЕНТИЧНОСТ. Бъди автентичен, бъди себе си, което включва да бъдеш и позитивен, и негативен, когато се наложи. По този начин съвременният човек ще си спести много безсънни нощи, няма да пие успокоителни с шепи, и най-вече ще бъде честен пред себе си, и няма да e лицемер пред останалите.
Диана Тенева
четвъртък, 1 октомври 2015 г.
***Родих се
***
Родих се –
утробата тъмна раздрах
и заля ме светлина на прах.
По Времевата спирала
нагоре полетях –
в миналото – в окови бях,
в бъдното – щуро летях,
най-после тук и сега се спрях.
И как се рони видях
зрелият ми житен клас.
С кристално ясен глас
всяко зрънце нежно чух
напевно да шепти:
- Не забравяй, че си прах
и на дим ще станеш ти!
Но преди да литна като дим
тук огнен метеор ще бъда –
лудо и страстно ще горя.
Карамелено звездна диря
дълго след мен ще трепти –
мечтата ми мрежа ще плете
в душата чиста на дете!
Диана Тенева
"Пробуждане" 2015г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)