 |
| "Витраж" - Живко Тенев - Жисен |
Декември влиза в дома без шум. Стъклата побеляват от дъха на студа, а ръцете търсят топлината на печката. По рафтовете са подредени буркани с лято — спомени, затворени в захар и търпение. Нарязана дюля, листо индрише — малки жестове срещу мълчанието на зимата. И ето — въздухът се напоява с мир, изпълнен с обещание за сладост и покой, сякаш домът си спомня лятото и кухнята за миг става сърцето на света.
декември —
дъх на индрише и дюля
изпълва кухнята
Диана Тенева
Къщата утихва, когато децата заспят. Лампата остава да пази и бди, а ръцете не спират — плетат, за да не се тревожат. Ръцете помнят това, което сърцето не умее да изрече. Всяка бримка е мисъл: да им е лек сънят, да не ги стряска нощта, да пораснат и помъдреят без да губят нежността си. В този тих труд има повече казано, отколкото в думите - грижа, примесена с обич.
възглавница —
във всяка бримка
вплитам обич
Диана Тенева
късна есен...
Киприянова молитва против
болести и демони
Диана Тенева
"Велзевул" - Живко Тенев - Жисен
Some mornings begin not with words, but with noticing—the hum of the refrigerator, the warmth of coffee, the silence beside me in bed. I take stock not with a ledger but a breath. The days are not always easy, but there is food, there is time, there is someone to call. And still, somewhere beneath all that, a small ache for what never was, or hasn’t yet arrived. Both are present: the fullness, and the hollow.
a prayer...
what we have
what we don't have
Diana Teneva
Published in Under The Basho 2025
Някои сутрини започват не с думи, а с това да забележим – бръмченето на хладилника, топлината на кафето, тишината до мен в леглото. Правя равносметка не с писане в дневник, а с едно вдишване. Дните не винаги са лесни, но има храна, има време, има някой, на когото да се обадя. И все пак, някъде под всичко това, има малка болка за това, което никога не е било или все още не е дошло. И двете са налице: пълнотата и празнотата.
молитва...
това,
което имаме
това,
което нямаме
Диана Тенева
Публикувано в Under The Basho 2025
есенен шепот –
чисти мисли подреждат
света на длан. |
| "Зона Ефир" - Живко Тенев - Жисен |
тиха майчина длан...
в светлината
свят дъх се ражда |
| "Дева Мария" - Живко Тенев - Жисен |
 |
| "Финална прегръдка" - Живко Тенев - Жисен |
на кръстопът
прегръдката е спряла...
сбогуване
Диана Тенева
The hallway smelled faintly of floor polish
and nostalgia. I walked past classrooms that once held my adolescent fears and
fierce ambitions. Faces blurred by time began to emerge—some more familiar than
others. Laughter echoed from the street corner, and reminding prompts tried to
do what memory could not. Then, at the cocktail party, someone caught my eye
and smiled warmly. I almost returned a blank look—until I heard my own name
softly spoken by them.
class reunion –
smiling to a stranger
who recognises me
Разпознаване
Коридорът леко ухаеше на лак за под и
носталгия. Минах покрай класни стаи, които някога бяха приютили моите юношески
страхове и пламенни амбиции. Започнаха да се появяват размазани от времето лица
– някои по-познати от други. Смехът отекваше от ъгъла на улицата, а напомнящи
подсказки се опитваха да направят това, което паметта не можеше. Тогава, на
коктейла, някой срещна погледа ми и се усмихна топло. Отвърнах с почти празен
поглед – докато не чух собственото си име, произнесено тихо от него.
среща на випуска –
усмихвам се на непознат
който ме разпознава
Задача за първи клас - Живко Тенев - Жисен
колекция календари...
пътувам назад
във времето
Диана Тенева
"Друг алгоритъм" - Живко Тенев - Жисен
мълчана вода...
отпивам
от своето
сбъдване
сърцето ми извън
ритъм…
обичам те
написано в снега
през прозореца
на спомена…
дъщеря ми прави
снежен ангел
очите ни се
срещат…
като индианска
приказка
ме разкажи
молитва...
това, което
имаме
и онова, което
нямаме
олеандърът на
мама...
в мир със себе
си
от постигнатото
отчаян ход…
едновременно съм
ловец и плячка
Диана Тенева
публикувани в Книголюбие
съживяване на
спомени -
пътувам отново
всичките си
пътешествия
мелничка за кафе
-
оживяват
приказките
на дядо и баба
зимна вечер…
баба разказва
същата приказка
снежна луна...
грехът, който ни
отвежда до бога
неочаквана
целувка…
снежинката се
стапя
върху топлите ти
устни
игра в снега –
ледената висулка
е много вкусна
шепот и смях...
вплитам шарени
нишки
в моя ден
сив небосвод…
есенен вятър
ручи
в иглите на бора
облачен ден...
тополите метат
небето
пуст перон...
вятърът отвява
младостта ни
пуст перон...
не мога да те
пусна
да си тръгнеш
пуст перон...
само жълти
листа,
аз и ти
все още някой
помни мама...
жълти хризантеми
Задушница...
само мокри листа
върху гроба на
тате
поразително жив
е
светът на моите
родители …
френски шансон
вълча луна…
новогодишната ни
целувка
колко далечна е
зазорява се –
само морков в
локвата
от снежния човек
лапавица…
чорапите на
дъщеря ми
висят над
печката
колко гладно
за любов е
сърцето ми…
снежна луна
Диана Тенева
Публикувани в Книголюбие
нощен полъх...
приемам с благодарност
даровете на вселената
Диана Тенева
"Предела на нощта" - Живко Тенев - Жисен
силен снеговалеж...
радиоурокът за днес
е отложен
Диана Тенева
"Снежен връх" - Живко Тенев - Жисен
